По полето

по полето вървя
по полето
от сърцето кървя
от сърцето

и душата лети
и душата
със крилати мечти
със крилати

а очите сълзят
а очите
в тях змиите пълзят
в тях змиите

Ти си ми дрога

Ти си ми дрога, ти си моя страст,
без теб не мога да трая и час!
Кажеш ли сбогом - умирам без глас!


***


Впивам устни във врата ти
с жест един безпътен...
Ти ме гледаш с лед в очите.
"Къде са искрите?"

Стискам те силно с ръцете,
не чувам сърцето...
Прегръдката ти - студена,
"Защо ми изменяш?"


***


Ти си ми въздух, ти си ми кръвта,
без теб аз съм кух, ти си ми мечта,
без теб във сън глух ме гони смъртта!

Слънчевата светлина

Слънчевата светлина
над облаците се простира
в ден един такъв
почти разбирам
какъв е смисълът на всичко
да обичаш
да обичаш
докато те заболи сърцето
и после то
удавено във кръв
да те изпрати пръв
пак над облаците във небето

На празника на билките

днес на празника на билките
ти ми върна обратно сърцето
което държеше у себе си
днес когато всичко е казано
дни най-хубави пожелавам ти
без повече кървави белези
по душата ти нежна и светла
нека този стих като цвете
дошло от градините есенни
украси твоите дни бъдещи
да избираш правите пътища

На Галадриел

В душата топло е и светло
когато гледам твоето лице;
цъфти красиво цвете във сърцето,
във твойто нежно и добро сърце!

В душата тихо е и светло
когато виждам твоите очи;
изгрява ярко слънце във небето,
облива всичко с огнени лъчи.

В душата мирно е и светло
когато зърна твоите коси;
мелодия изпълва ти сърцето -
покоят в него винаги пази!

В душата леко е и светло...

Жажда

Болка сърцето ми разяжда...
Измъчвана от знойна жажда,
душата ми умира и се ражда...