Трънчето в мозъка

забито е трънчето в мозъка
за поезия - не за проза -
а темите малко са - хилави -
изтичат през пръстите
- милите -

млъкни просто - не можеш ти -
остави на другите можещи
отвътре нещо изяжда те
ужасна и силна е жаждата

не знае никой тук драмата
че пàри болезнено пламъка
и зейват вътрешни белези
разкъсваш безмилостно себе си

Бял ангел

Бял Ангел сред демони...
Защо дошла си тука?
Не стигна ли времето -

ти цветовете да отделиш
от боклука?

Бял Облак сред пушека...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли - душно е?
А ти си цветето лилаво,
теменуга!

Бял Дух носиш в себе си...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли белезите?
Знай, те не могат; няма как да
станат други!

Демоните в себе си

Победи ти демоните в себе си!
Но нали пак ще останат белези...
които трябва ти да скриеш.
От себе си или от другите?
Чии са за това заслугите?
Как ти успя да ги надвиеш?

Сам-самичък във двубой със себе си!?
Твойте сили тука непотребни са...
не са необходими в боя.
Ти черпиш волята от близките!
И вливат те в гърдите силите!
Нали мощта им - мощ е твоя!

Победи ти демоните в себе си!
И гордей се с кървавите белези!

На празника на билките

днес на празника на билките
ти ми върна обратно сърцето
което държеше у себе си
днес когато всичко е казано
дни най-хубави пожелавам ти
без повече кървави белези
по душата ти нежна и светла
нека този стих като цвете
дошло от градините есенни
украси твоите дни бъдещи
да избираш правите пътища

Очите ти - звезди угаснали...

Очите ти - звезди угаснали.
Не са, ах, раните зараснали
от хора лоши, непораснали...
А ти така, така прекрасна си!

Сърцето ти - кивот затворен е.
Изпълнен със горчиви спомени
от туй, което са ти сторили,
а ти към себе си сурова си!

Душата ти - олтар на Времето.
Тъй млада, а така сломена си...
изпъстрена с стотици белези,
но тъй красиви те за мене са!

Със поглед ти...

Със поглед ти очите ми прогаряш
до нервите оголени.
С усмивка във душата ми отваряш
врати към чудни спомени.

Прокарвам пръсти през косите твои -
остават грозни белези.
"Не ме докосвай, по-далече..." - молиш, -
но наркотик за мене си.

Целувам те по огнените устни -
по тях тече отровата...
Мълвя, доде живота ме напуска:
"Кра-си-ва и су-ро-ва си..."


Написано по следните два кратки разказа:

Огън

Тя