Трънчето в мозъка

забито е трънчето в мозъка
за поезия - не за проза -
а темите малко са - хилави -
изтичат през пръстите
- милите -

млъкни просто - не можеш ти -
остави на другите можещи
отвътре нещо изяжда те
ужасна и силна е жаждата

не знае никой тук драмата
че пàри болезнено пламъка
и зейват вътрешни белези
разкъсваш безмилостно себе си

Централна и периферна нервна система

ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ


Нервната система (от латински: Systema nervosum) е високоспециализирана система в телата на животните, която е изградена от най-високо организираната жива материя – нервната тъкан.

Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. По този начин се осигурява корелацията на функцията на органите на животните, както и интеграцията на органите в органните системи.

Нервната тъкан осъществява адаптацията на организмите към постоянно изменящите се условия на външната среда. Функцията й се осъществява с помощта на ендокринната система, която под влияние на нервната участва в регулиране на функцията на органите и в направляването на тяхната взаимна връзка. В процеса на еволюцията всички отдели на нервната система са се усъвършенствали морфологично и функционално под влияние на многообразието на действащите фактори на околната среда.

Налице е тенденция на съподчиненост между отделните структури на системата, изразяваща се в преразпределението на жизнените функции между различните отдели и нарастване на координиращата роля на висшите отдели. В съответствие с това се увеличава общата маса на главния мозък.

Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са сетивни органи и органели, като зрителния, слуховия, вкусовия и обонятелния, които допълнително се класифицират като сетивна система. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или „нервна клетка“. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки. Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни предавани по тънки влакна, наречени аксони.

От биологична гледна точка нервната система e:
- мрежеста – най-просто устроена. Тя е съставена от множество клетки разположени по цялото тяло и свързани по между си чрез израстъци. Медузите, хидрата и коралите имат мрежеста нервна система.
- ганглийна – съставена е от нервни ганглии и връзки по между им, чрез които се образуват нервни вериги. При някои червеи, при раци и насекомите ганглиите в предната част на тялото се разрастват и образуват по големи струпвания – надглътъчни гангли, подглътъчни ганглии и коремна нервна верига.
- тръбеста – характерна за гръбначните животни и е най-сложно устроена. Тя има две части – централна и периферна нервна система. ЦНС включва главен и гръбначен мозък. При различните групи гръбначни животни частите на главният мозък са различно развити. ПНС е съставена от нерви и ганглии.


При гръбначните животни се наблюдава концентрация на нервните клетки в областта на главата. Образува се главен мозък, а нервната верига назад е гръбначния мозък. Поради високата специализация на тъканта и нейната чувствителност на механични увреждания същата се помества в черепа на главата, а назад преминава в канал образуван от тялото на прешлените, а отгоре се затваря от костна арка. Освен централна нервна система се образува и периферна.


Нервните клетки са свързани по няколко във верижки. Първата клетка във верижката е много изменена. Само тя може да усеща дразнителите. Нарича се рецептор. Изграден е от специализирани образувания, разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи, чрез които се възприемат промените във външната и вътрешна среда на организма. Рецепторите имат висока възбудимост. Могат да бъдат разположени по повърхността на тялото, във вътрешните органи и в мускулите, сухожилията и ставите. Рецепторът предава сигнали за промяната на следващите клетки. Сигналите са като много слаб електричен ток. Последната нервна клетка от верижката е свързана с мускул или жлеза, които приемат сигналите и изпълняват командата на нервната система. По този начин организмът отговаря на дразнителя. Този отговор се нарича рефлекс. Рефлексът стои в основата на взаимоотношенията на организма, както с външната среда така и между отделните органи и системи на тялото. Чрез рефлексите организмът се пренастройва спрямо различните условия на външната и на вътрешната среда. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Състои се от рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и реагиращ (изпълнителен) орган. Усилването и отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните мускули, което повишава дейността на сърцето и дихателните органи, усилва потоотделянето и топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделните органи, т.е. осигурява единството на организма.


Функционална класификация

Разделянето на нервната система в зависимост от физиологични и анатомични особености се дължи най-вече на разликите в автономния и неволеви характер на някои рефлекси с тези, които са подчинени на волята и изпълняват двигателната дейност на организма.

1. Соматична нервна система. Тази система инервира само скелетната мускулатура, като по този начин запазва позата на тялото и осигурява неговото придвижване

2. Вегетативна нервна система. Това е тази част от нервната система, която основно регулира дейността на вътрешните органи и способства за поддържането на телесната хомеокиназа. Тази система инервира ендокринни и екзокринни жлези, както и вътрешните органи и гладката мускулатура на всички органи в организма. Тя определя сърдечната дейност, намалява и увеличава диаметъра на артериите като така променя кръвното налягане и честотата на дишането. Въз основа на анатомични и физиологични различия вегетативната нервна система се подразделя на:

- Симпатикова нервна система. Този дял на вегетативната нервна система има свои предганглийни неврони в гръбначния мозък, които излизат от първия гръден до втори или трети поясен прешлен. Тази анатомична особеност показва че имат къс предганглиен аксон и дълъг следганглиен.

- Парасимпатикова нервна система. Нервите на парасимпатиковия дял излизат като главномозъчни или гръбначномозъчни нерви. Първите влизат в състава на няколко главномозъчни нерви – III, VII, IX и X, а вторите от първия до петия поясен прешлен.

- Десетият главномозъчен нерв (n.vagus) осигурява парасимпатикова инервация на гръдните и коремните органи. Около 80% от всички предганглийни влакна на парасимпатиковата нервна система влизат в състава на вагусовия нерв. Предганглийните парасимпатикови нерви имат дълъг аксон и къс следганглиен.

Разликите между двата вида функционални нервни системи са:
- Центровете на соматичната нервна система са разположени метамерно, докато тези на вегетативната излизат огнищно.
- Соматичните нерви вървят без прекъсване до изпълнителния орган. Вегетативните нерви се прекъсват в ганглий, като имат предганглийни и следганглийни влакна.
- Соматичните нервни влакна са по-дебели.
. Влакната на соматичните нерви имат миелинови обвивки, каквито имат само предганглийните влакна на вегетативната нервна система.
- Соматичните влакна провеждат възбудата по-бързо, до 120 m/s, а вегетативните до 1,5 m/s.
Импулсната честота на соматичните неврони е значително по-голяма от тази на вегетативните неврони.

XX

- Пак ли е същия? - попита психиатърът загрижено.
- Съвсем. - потвърдиха двамата родители
- И пие всички успокоителни, ксанакса, депакина, ривотрила...
- Толкова колкото казахте, че няма да го убие.
- Колко часа спи?
- В началото 1-2, сега не спи изобщо.
- А какво прави? Хей, Хан, какво правиш по цяла нощ?

Момчето надигна глава от книгата по вътрешни болести и каза:
- На 245 страница има грешка в едно наименование.
- Хан, внимавай, докторът те попита нещо.
- Какво правя вечер ли? Ами зависи. Понякога чета научна литература, но трябва да е интересна и да има смисъл. Друг път пиша в уикипедия разни статии. Следя всички научни канали - Веритасиум, висоус...
- Гледаш ли филми?
- Не. Не мога да ги издържа. Доскучават ми.
- Излизаш ли навън?
- През нощта ли, не разбира се.
- Защо не?

Момчето се замисли.

- Защото е скучно. Всичко е тъмно, няма хора.
- Теб май те интересуват хората, а? - подсмихна се докторът.
- Ами няма по-интересно същество на планетата от човека. Или поне аз не съм го открил още. Ако го открия, ви отписвам веднага.
- Чуй ме внимателно, Хан. Мозъкът ти не спира да работи. Не можем да го спрем. Ако един мозък не си почива, той се претоварва и започва да дава дефекти, които могат да доведат до смърт.
- Докторе, това ми е известно.
- И?
- И какво и? Говорих с украински лекар, който има нетествано още върху хора лекарство и ще ми го прати до няколко дни.
- Вие знаехте ли за това? - родителите кимнаха отрицателно.

- Вижте, ясно ми е, че това е някаква форма на мания, неизвестна още на хората. Но също така мога да преценявам нещата около 200 шибани пъти повече от вас, затова - и тук момчето стана и повиши тон - МЕ ОСТАВЕТЕ НАМИРА. Не искам да идвам тук повече! Прекратете тъпото лечение, отписвам се отвсякъде.
- Добре, но при едно условие - да ни дадеш да сканираме мозъка ти.
- Дадено.

***

- Е, докторе. - майката и баща на момчето гледаха с надежда доктора
- Не съм виждал нищо подобно. Трябва да е някаква мутация. Аз не мога да го разчета. Трябва да го пратим в Централната лаборатория, но се опасявам, че оттам ще го вземат.
- Какво искате да кажете?
- Вашият син е най-умният човек на планетата. Той може да реши всички световни проблеми и кризи...
- Това е чу...
- ... което никога никога не бива да става.
- Но защо?
- Вижте. Ще събера най-компетентните умове, несвързани с правителството и ще открием какво му има на вашето момче. Но ни трябва време. Можете ли да го контролирате?
- Ами той през повечето време си седи на компютъра, или пише, или пее, или танцува.
- Приемам отговора ви за - да. След една седмица ще се срещнем тук.

- Е, какво прави Хан?
- Научи се да плете на два шиша - уплете ни ново одеало и пуловери за всички.
- Имам добра и лоша новина.
- Започнете с добрата.
- Мозъкът на сина ви не се нуждае от сън. Той има някакви механизми, чрез които РЕМ сънят се достига в будно състояние, никой не можа да разбере как. Синът ви няма да умре от изтощение.
- А лошата?
- Знаете, че мозъчните клетки си набавят необходимото от еритроцитите в кръвта, нали?
- Да.
- Нивото на еритроцитите в тялото на Хан е 10 пъти по-голямо от този на всяко нормално същество на планетата. Енергията и кислорода, който тези клетки носят е достатъчен, за да утоли огромната жажда, от която мозъкът му се нуждае.
- И?
- Синът ви е живял 15 години. Остават му още 15.
- А ако го спрем. Ако намалим създаването на връзки ли там как беше...
- С цялото ми уважение, господине, екип от най-елитните психиатри не можа да измисли как, а вие...
- Ще си говорим след година.

***

- Хан, какво знаеш за секса?
- Това е съвокупление между два индивида - мъжки и женски.
- Харесват ли ти жените, Хан?
- Разбира се, нали съм мъж.
- Е, да, но ти си на 16, а още не си имал гадже.
- И кво? Тесла е умрял девствен. И Нютон.
- Знаеш, че имаш още 14 години живот, нали?
- Мани го оня смахнат доктор! Сега тренирам пет спорта, вдигам 100 от лежанка и се храня като свиня, тялото ми ще понесе още 60 години.
- Ако ти кажа, че пред вратата те чака 25 годишна девойка с докторати по ядрена физика и невробиология, това ще те заинтересува ли?
- Никак... чакай... физика И невробиология? Нека влезе.

***

- Е, докторе, как е втория ЕМР?
- Удивително, невероятно. Всичко е в норма? Мозъкът работи много бързо, неестествено, но той... спи ли...
- Минимум 6 часа всеки ден.
- Но как, как го постигнахте?
- Както се постига всичко, докторе - с два еднакви хромозома.