Показват се публикациите с етикет умирам. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет умирам. Показване на всички публикации

31 август 2025 г.

Стихове

любими мои стихове прекрасни
защо ми пречите
в човек разумен да порасна

така сте вие нежни и заразни
подобно Вечности
изпълнени със думи празни

защо се криете
зад рими и зад стъпки

защо магията
не цъфва като пъпка

защо ме мъчите
ах вие мънички затвори

защо се пъчите
пред малкото ми близки хора

защо умирате
когато моля ви да се родите

защо е лирата
оръдие погубващо ми дните

любими мои клетчици красиви
защо съсипвате
мечтите детски - още живи

така сте вие тъжни и горчиви
любов описвате
а тя далеч от вас загива

16 юли 2024 г.

Когато гледам те

когато гледам те боли ме
дори не зная твойто име
красивото обаче пàри
извиква раните ми стари

когато гледам те умирам
в сърцето ми оставяш диря
родена в слънчевия блясък
лежиш на огнения пясък

5 ноември 2023 г.

Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

24 октомври 2023 г.

По малко умирам

как искам да пиша поеми епични
в които войнѝ титанични
земята на две да раздират

но винаги идва красиво момиче
и въпреки клетви изрични
по малко умирам

7 юли 2023 г.

Елате думи

елате думи
елате красиви слова
за никакви суми
вас - нежните струни -
не бих изтъргувал
заради вас съществувам

елате думи
ела прелестна реч
по реки и по друми
в нощи тъмни и лунни
те диря и намирам
за тебе живея
и за тебе умирам

25 януари 2023 г.

Аз жена съм

Аз жена съм! -
раждам, страдам и умирам!
В студ ужасен
топлината в мен складирам!
Плод прекрасен
във утробата моя живее.
С поглед ясен
и Природата в мен ще узрее!

8 януари 2023 г.

Тривиален или странен

тривиален или странен
ако трябва да избирам
във сърцето с люта рана
цял живот ще си умирам

тривиален или странен
но в душата ми да грее
любовта и да остане
и след мене да живее

тривиален или странен
но безсмъртен и всевечен
и със обич да нахраня
едно мъничко човече

31 август 2022 г.

Не вярваш

не вярваш че ще се уплашиш
от стиховете мои
и всъщност няма нищо страшно
освен на чувствата пороя
на чувствата ми водопада
ще те залее щом ги видиш
а ти си още толкоз млада
че кой ли може да предвиди
как ще разгадаеш мойте думи
че усещам връзка помежду ни
че чатът с тебе е награда
най-висшата наслада
че прозорчето щом светне
и на мен ми става цветно
и понякога се взирам
в чатовете си отворени
и вътрешно умирам
защото ти си с други хора
а не със мене

разбра ли ти най-сетне
проумя ли ти защо
чувствата напреднали
без да бъдат страшни
могат да уплашат
твойто крехко същество

23 юни 2022 г.

По малко умирам

Когато съм с теб по малко умирам.
Но да те галя не спирам.
И раждат се вълни страст и угасват.
С глава във твоята пазва...

Когато съм с теб по много разбирам.
И смисъла в мен побирам.
Пробуждат се чувства силни, различни.
И знам колко те обичам!

23 декември 2021 г.

Ти си ми дрога

Ти си ми дрога, ти си моя страст,
без теб не мога да трая и час!
Кажеш ли сбогом - умирам без глас!


***


Впивам устни във врата ти
с жест един безпътен...
Ти ме гледаш с лед в очите.
"Къде са искрите?"

Стискам те силно с ръцете,
не чувам сърцето...
Прегръдката ти - студена,
"Защо ми изменяш?"


***


Ти си ми въздух, ти си ми кръвта,
без теб аз съм кух, ти си ми мечта,
без теб във сън глух ме гони смъртта!

10 декември 2021 г.

Без теб съм нищо

Без теб съм нищо
Без теб умирам
Но ти си хищник
Не ме разбираш

Без теб угасвам
Без теб умирам
Ти си ужасна
Живота спираш

Без тебе страдам
Без теб умирам
В теб - вечно млада
Любов извира

1 април 2019 г.

Инсулт

Главата ме стегна
като менгеме
ръката протегнах,
започнах да стена...
Схванах се вляво -
кокал направо!
Болка ужасна,
в криза прерасна,
почнах да гасна,
помислих: "Умирам!"
Едва ли разбираш -
свят ми се вие,
клатя се, повръщам,
ръцете си мия
и дУша прегръщам.
Самичка със ужас,
до тоалетна отивам,
по пода се влача,
но все пак е нужда -
лазя и плача...
Кой е палача?
Кому вече съм нужна?
По-добре да ме няма,
товар съм голям на
моите близки...

Да живея аз искам!
И аз ще се боря!
Без стон, без умора!
Всеки ден е борба
с мойта сляпа съдба!

Това, което не убива,
прави ни по-силни!
А аз съм още жива,
животът ми е мил, а
и всяка съпротива
калява мойте жили!