Колко стихове

колко стѝхове изписа
имаше ли смисъл?
пишеш всичките си чувства
а у теб е пустош!

колко думи разпилени
всички са за мене:
- обич силна към Човека -
вярната пътека!

Защо живея

Живея, за да трансформирам
чувства, факти и идеи
от света размирен.
На куплети зреят...
И нямам ни секунда мира -
копнея аз за Нея,
все за Нея!

Жаден съм

жаден съм
жаден съм
за чувства емоции
гладен съм
гладен съм
поемам на порции
енергия цяла
момиче
с душата му бяла
момчето
първично
на мен огледало
поглъщам
преглъщам
превръщам
ви мигом във стихове
започвам от щрихите
в душата ми тихо е

жаден съм
жаден съм
за енергия чиста
гладен съм
гладен съм
информация искам

душата си бистра
изливам на листа

Трябва да се боря

трябва да се боря с чувството зловещо
как ще ме цениш и уважаваш
щом съм в неговите клещи
и да те ухажвам продължавам
това говори нещо
говори че съм още във властта жестока
на тези които не дават и ока
за мен и за всичко от мене
които забиха ме в яма дълбока
където душата ми стене

трябва да се боря с чувството измамно
защото то е демон
и да ме съсипе може само

На Хари 3 - Опорочен

В теб гори божествен пламък,
но ТЕ са го опорочили.
И сърцето ти е камък,
няма в него сили.

Бил Живота труден, гаден,
но знай, такъв е той за всеки.
Ти вървиш, за чувства гладен,
губиш си пътеката.

Бавно стича се кръвта ти,
и жизнената твоя сила.
Вехнат счупени крилата -
пътя, любовта, съдбата...

всичко са опорочили!

На две ще разкъсам сърцето

аз на две ще разкъсам сърцето
да не чувства горкото
в дън земя ще заровя душата
защото

не искам да бъдеш във нея
иззидана
не искам за тебе да пея
да те виждам аз

но вече е късно
тече във вените отровата
сега няма спасение
и раждат се чувства любовни

да вече е късно
двама със тебе сме цяло
и цял живот търсил съм
душа като твоята бяла

Черна утроба

храня се с чувства
раждам изкуство
аз съм черна утроба
дайте емоция
златна пропорция
плюя на вашата злоба

По малко умирам

Когато съм с теб по малко умирам.
Но да те галя не спирам.
И раждат се вълни страст и угасват.
С глава във твоята пазва...

Когато съм с теб по много разбирам.
И смисъла в мен побирам.
Пробуждат се чувства силни, различни.
И знам колко те обичам!

Няма чувства

Няма чувства. В мен е пусто.
Сам сред хора. В мен умора.
В мрака леден. Непрогледен.
Аз изстивам. И загивам.

Когато съм до теб

Когато съм до теб, треперя.
И думи правилни
не мога да намеря...
Когато си до мен, усещам
аз чувства хиляди -
студени и горещи...

Когато съм до теб, аз зная
ще бъдем заедно докрая!

Тъгата ти

Когато от тебе тъгата
тече като пълна река
тогава кърви ми душата
подавам ти тихо ръка

когато сълзите ти падат
подобно на капчици дъжд
на чувствата ти водопада
не прави те по-малко мъж

тогава съм ти благодарна
че запали във мен любовта
дори и да къса коварно
тя парченца от мойта душа

Любовта е измама

Знаеш ли... любовта е измама...
Любовта е една... кална... яма...
а аз съм... на дъното... паднала...
на кал съм се вече разпаднала...
отгоре... морето... бушува се...
и там са... живеят ми... чувствата...
и там са... узряват... творбите ми...
в море... от лъжи... и от истини!

Питаш ме как съм?

Питаш ме как съм? Добре!
Някак искам той да разбере!
Плач няма, нито пък рев!
Не ще вдигна, ако набере!

Питаш ме как съм? Цъфтя!
Някак ми писна от любовта!
Смях има... пълно с цветя
в мойта градина на пролетта!

Искаш ли?

Искаш ли да ги унищожа
- чувствата -
които за мен са безценни?

Те в гърдите мои се множат
- лудост е -
да спирам огромния ледник!

Или пък искаш да трия
- думите -
в сърцето дълбоко родени?

Нали това ще ги убие
- струните -
с които създавам Вселени!

Опасност

Тя е във опасност,
а не мога да я защитя.
Чувствам се ужасно,
а какво ли чувства тя?

Тя е във опасност,
а нас километри ни делят...
Разбирам прекрасно -
от страх децата не спят!

Ти си във опасност,
но и силна си, и смела ти,
така че е ясно -
можеш да ги защитиш!

Харесваш ме?

Харесваш ме?
Та аз съм пълен с недостатъци!
Да гледам мога ли децата ти?
Навярно можем да играем с тях...
Но как да покоря сърцата им?
Харесвам те!
Но аз живея си с проблемите!
И щом се появят дилемите...
дано вече да са големи те,
да учим трима теоремите!
Харесваме се!
Но дали ще разреши съдбата,
тя дали ще разруши стената
и дали ще утеши сърцата -
да се докоснат плахо устните
и да разцъфнат тихо чувствата?

Музика

музика от теб струи
на чувства силни водопада
облива не една наслада
на твойта буйна дива младост
чудните лъчи
изгряват като две комети
и пеят все за тях поети
за красотата на сърцето
в честните очи

Ще ти подаря усмивка

Чувствата от мен извират
като лава от вулкан,
в мене атоми се сливат -
в плазмен океан...

Сякаш скоро ще избухна
подобно Нова звезда
всичко в мен за миг ще рухне,
ще се преродя...

И във новата обвивка -
на джудже или пулсар,
ще ти подаря усмивка
късно през нощта...

Нима над тебе имам право?

Нима над тебе имам право?
Над времето ти?
Над твойте чувства?
С какво ще заплатя тогава?
С думи, със мечти,
или с изкуство?

Не искам да те притежавам!
Искам да съм част
от живота твой,
макар и малка.
Макар да зная, утежнявам
аз със всеки час,
туй, което той
ще сметне жалко.

толкоз искам да ти дам
да развиеш свой талант
да те науча
да създаваш красота
във всички случаи
тъй бързо времето минава
ще успея ли не знам
но бога ми ще продължавам

Пълен с надежди

Ти за мен си Живота,

ти си мойта Голгота,

и аз за теб ще умра,

за тебе съм лоша,

за теб съм добра,

ще взема аз ножа,

Жулиета съща,

и всичко ще свърши...

Но ти ме поглеждаш,

пълен с надежди,

светът просветлява,

и болката в ляво

изчезва мигом...

и няма никой

и няма нищо

помежду ни

и няма думи

а само чувства

бушуващи

целувам те

във теб се сгушвам

светът изчезва

ти ме поглеждаш

пълен с надежди