В душата дълбоко дълбоко

в душата дълбоко дълбоко
бушува море от сълзѝ
съдбата жестока жестока
сърцето ми с болка сразѝ

изгубих и път и посока
отрова в гърдите пълзи
на кървави рани потока
тече под скърбящи брези

Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

На Земята на ръба

срещнах те на земята на ръба
моя беше - моята съдба! -
двама с теб покорихме върхове
моя беше - дивото зове! -

бяхме ний като диви зверове
моя беше - огънят зове! -
губих те бавно с тежката борба
чужда стана - чужда си съдба! -

Коледа на двама нови приятели

в очите ви виждам света
и бъдеще там ме очаква
че пълни са те с чистота
и няма и помен от Мрака

заселил се в мойта душа

желая ви сила и страст
да гоните своите цели
да бъде Съдбата добра
да бъдете силни и смели

и всичко да става от раз
с крилете си ангели бели
да пазят от злото и вас
с мъниците редом поели

макар и да пада нощта

очите ви още блестят
и бъдеще там ме очаква
и ражда се Новият свят
в останките жалки на Мрака!

Братко по съдба

ах братко по съдба
животът е борба
и никой не печели

ти как не го разбра
че той не е игра
за твои лични цели

Свобода

никога ли няма свобода
към момиче да изпитам
и за нея стих нов щом родя
всеки път да ѝ прочитам?

няма ли да е и тя сама
и с живота да се бори
и - избрала моята тъма -
измежду всички други хора...

---

... съдбата с моята да слее
защото в мен е вечно тъмно
(а вънка слънце ярко грее)
кога ли ще се съмне?

... несгоди грижи споделила
в дома ни вечер да почива
да бъде тя добра и мила
и двамата - щастливи!

Девойката от съня ми

красива девойко родена в съня ми
ти мъчиш ме денем и нощем по тъмно
докоснах те нежно и ти се отдаде
насищаш ума ми с огромна наслада

красива девойко създадох те с мисъл
и носиш ми страсти откак те поисках
дали ще ме срещне с теб нейде съдбата
с очи - изумруди
с косите от злато

Фар

фар самотен на ръба
туй е твоята съдба
но голямата вълна
щом удари те (Жена!)
ще узнаеш ти това -
да я покориш живя!

Искам да те нацелувам

искам да те нацелувам
додето устните ти прокървят
може би така рискувам
целувките ми да те покорят

искам да те забавлявам
додето сълзи бликнат - цял поток! -
как ще можеш ти тогава
да мразиш хората света и Бог?

искам да ти дам душата
душата моя - светлина и мрак -
пък оплаквай си съдбата
защото тя ще ти покаже как!

По-силно е от мене

Какво да правя - по-силно е от мене!
И не за слава. Съдбата не променя.

Лекува всичко - най-кървавите рани!
Така обичам. Така подавам длани.

И дар сърдечен най-прелестен създава!
Той крие вечност. И почит заслужава.

Какво да правя - по-силно е от мене!
Ще продължавам... Творец съм на вселени.

Огледалото на Съдбата

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която обичам
макар и различен
от всичките хора
дръпнах отскоро
доста нагоре

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която ме радва
и моята младост
макар попрезряла
все още е цяла
в душата ми бяла

и непокътната
отразява се пътя ми
на Съдбата в Огледалото

Не движим вече

не движим вече
в кръгове еднакви
съдбата рече
единак си
гледай си уроците
далече
стой от пороците
но това не значи
че съм ви забравил
дълго си налагах
да не мисля
с работата бягах
от Истината
а тя е много проста
двама с тебе
Огън носим
                в душите
а твоят огън
                го пали Тити

Души погубени

души погубени, разбити,
души, проклинащи си дните,
души, които давят в бира,
това, че никой не разбира,
това, че огън ги изгаря,
това, че чакри се отварят
всеки миг блажен и весел,
и ужасна е тяхната песен

и прекрасна е тяхната песен...
идваща направо от сърцата,
за гушата да хванеме съдбата
да стискаме докато млъкне

сега, когато в нас се мръква

Хаос

в душата ти Хаосът пипала е разпростял
умът ти обърква сетивата
на възел завързана съдбата
а Дявол зъл сече съзнанието ти без жал

последвай лъча прелестен и електрично бял
ще те изведе извън водата
щом изплуваш си стопли душата
на този стих като горещ нежен огън изгрял

Обич ме обхвана

Не знам как стана!
Не летя със тебе,
а съм на ръба!
Чувството вълшебно е -
ти си моята съдба!

Обич ме обхвана!

Не знам как се случи!
Ах, ти ме изпълваш,
и съм на ръба!
Чувството покълнало -
в мен звучи като тръба!

Няма ден с теб скучен!

Покер със Самотата

Със Самотата играя на покер
залогът е моето щастие;
знае тя, че ръката ми е силна,
а не мога да блъфирам

докога ще играем така
все някога слаба ръка
ще ми даде Съдбата
и ще свърши играта

но нима не губя и сега
докато с теб играя Самота
дори със силната ръка
щом не мога да спечеля пак

Със Самотата играя на покер
но е тя противничка жестока

По Jonas Brothers

По Jonas Brothers - "Sucker"

О-о, ти си птицата крилата,

ти си лекарство за теглата,

ти си и белег във главата,

и теб донесе те съдбата!

Аз съм лудо влюбен във теб!

Аз съм луд и глупав по теб!

О-о, ти си облак във небето,

ти си кръв алена в сърцето,

ти си и афта на небцето,

ти си усмивка на лицето!

Аз съм лудо влюбен във теб!

Аз съм луд и глупав по теб!

Jonas Brothers - Sucker

На земята утробата

На земята утробата суха е,
неоплодена тя ридае...
Ах, молбите небето не чува ли,
че тежка нашата съдба е!?

Нека вятър довее ни облаци,
и дъждът я нежно ороси...
Чуй ти молбите наши и болката,
виж и тези горчиви сълзи!

На земята утробата суха е,
а Природата за молби глуха е!

Беше ми добър приятел

Беше ми добър приятел,
а сега си гадже...
Чудно нещо е съдбата -
ти какво ще кажеш?

Беше ми добър приятел,
а сега любим си...
Откъде задуха вятър
и необходим си?

Беше ми добър приятел,
а сега е с теб душата...

Харесваш ме?

Харесваш ме?
Та аз съм пълен с недостатъци!
Да гледам мога ли децата ти?
Навярно можем да играем с тях...
Но как да покоря сърцата им?
Харесвам те!
Но аз живея си с проблемите!
И щом се появят дилемите...
дано вече да са големи те,
да учим трима теоремите!
Харесваме се!
Но дали ще разреши съдбата,
тя дали ще разруши стената
и дали ще утеши сърцата -
да се докоснат плахо устните
и да разцъфнат тихо чувствата?