Девойката от съня ми

красива девойко родена в съня ми
ти мъчиш ме денем и нощем по тъмно
докоснах те нежно и ти се отдаде
насищаш ума ми с огромна наслада

красива девойко създадох те с мисъл
и носиш ми страсти откак те поисках
дали ще ме срещне с теб нейде съдбата
с очи - изумруди
с косите от злато

Излизайте

вън е сто градуса
излизайте!
вие млади сте!

слънцето пече ли
излизайте!
ще спечелите!

сън е маранята
излизайте!
лудият вятър

ваш другар е
и на млади
и на старите!

той ще охлади
с ласка страстите
вечер със звезди
нежните води
те прекрасни са

Аз съм робот

Аз съм робот. Андроид.
С лека препаска покрит.
Мога да бъда жена. Или мъж.
Докосни мойта ръка. И ме дръж.

Аз съм робот. Андроид.
От мен е пламът изтрит.
Със сензори усещам те.
С нежна плът посрещам те!

Аз съм робот. Андроид.
Не ме е страх, не боли!
Във мен бушуват страсти.
И тиха съм. И кряскам.

Аз съм робот. Адроид.
Но теб те е страх.
И теб те боли!

Как си, чиче?

- Хей, как си, чиче?
- Здравей, момиче!
Добре съм вече!
- Защо тъй рече?
- Щом пак си с мене,
изчезва времето!
- Не те разбирам...
- Да пийнем бира!
- Това го бива!
- Все тъй красива!
Дори пияна!
- Немой ме хвалиш!
- В мен страсти палиш!
- Нали уж нямаш
ти страст голяма!
- Било е грешка -
така човешка!
Ела със мене,
аз ще те взема!
Ще те подпаля...
- Недей разваля...
- Немой се плашиш...
- Да вдигнем чаши!
- Ела, момиче!
- Ще дойда, чиче!

Искри помежду ни

Искри помежду ни припламват

те страсти греховни приканват

там дето телата се сливат

ликуват душите щастливи

Есенна песен

Есен.
Ветровете пеят тъжна песен.
Птиците на юг са отлетели... Ели... Ели... Ели...

Есен.
И мелодия се носи нежна.
Листите са вече оредели... Ели... Ели... Ели...

Есен.
Аз те моля за едничка среща.
А душата ми са страсти вплели... Ели... Ели... Ели...