Звездичке

мила моя звездичке
огрей ме само веднъж
давам обич и всичко
да бъда звездния мъж!

мила моя звездичке
аз чакам от векове
капят бисер-сълзички
защото силно зовеш!

мила моя звездичке
ела при мене сега
стига вече игрички
подай ми нежна ръка!

На Маришка - Имен ден

Честит имен ден, Маришка!

Каквото и да пожелая,
ти вече си го имаш:
- дечица - пълна стая
- мъжа - със теб до края -
във твое име!

Каквото и да е в сърцето,
ти можеш да постигнеш:
- пораснали момчета
- и Муза на поети;
десетки книги!

Художничка с думи -
красива и умна
БЪДИ!
Децата ви смели
по пътя поели
ВОДИ!

Ти стихия си опасна!
Ти си лоша и прекрасна!
Погледни ме с поглед ясен!

Очите - синева дълбоки!
Добри са, но са и жестоки!
Стрела си в тетива с посока!


Винаги напред движи се,
да си първа вечно искай...

Щом държиш добрите близко,
ще намериш всявга изход!

Пролетен дъжд

този нежен пролетен дъжд
вали и залива земята
разпрострян на шир и на длъж
играе си с лудия вятър

този нежен пролетен дъжд
пои той и всичко покарва
както ласка лека на мъж
на почвата обич докарва

Аз съм робот

Аз съм робот. Андроид.
С лека препаска покрит.
Мога да бъда жена. Или мъж.
Докосни мойта ръка. И ме дръж.

Аз съм робот. Андроид.
От мен е пламът изтрит.
Със сензори усещам те.
С нежна плът посрещам те!

Аз съм робот. Андроид.
Не ме е страх, не боли!
Във мен бушуват страсти.
И тиха съм. И кряскам.

Аз съм робот. Адроид.
Но теб те е страх.
И теб те боли!

Тъгата ти

Когато от тебе тъгата
тече като пълна река
тогава кърви ми душата
подавам ти тихо ръка

когато сълзите ти падат
подобно на капчици дъжд
на чувствата ти водопада
не прави те по-малко мъж

тогава съм ти благодарна
че запали във мен любовта
дори и да къса коварно
тя парченца от мойта душа

Ти, Камче, си лисица

ти камче си лисица
с червената косица
си ти голяма скица
не във цъфналата ръж
във пшеница
ти си срещна своя мъж
като птица
хищна изведнъж
нападна
и грабна го
заваля тогава дъжд
на шир и длъж
и в нецъфналата ръж
станахте жена и мъж