Аз съм робот

Аз съм робот. Андроид.
С лека препаска покрит.
Мога да бъда жена. Или мъж.
Докосни мойта ръка. И ме дръж.

Аз съм робот. Андроид.
От мен е пламът изтрит.
Със сензори усещам те.
С нежна плът посрещам те!

Аз съм робот. Андроид.
Не ме е страх, не боли!
Във мен бушуват страсти.
И тиха съм. И кряскам.

Аз съм робот. Адроид.
Но теб те е страх.
И теб те боли!

Съм, не само съществувам

Отварям очи.
А на ретината ми. Фотоните.
И нещо звучи.
Аз улавям в спектър. Разни тонове.

Събуждам се.
После вдишвам. Въздух първа глътка.
Пробужда се.
Във ума ми. Нужда от прегръдка.

Усмихвам се.
Тъй е хубаво. Да живееш.
Тук тихо е.
Но аз толкоз искам да пея!

Изправям се.
И започвам да танцувам!
Доказвам ви!
СЪМ! Не само съществувам!

Мога да ходя...

Да ходя мога, да говоря,
изглеждам като всички хора,
вместо вас работя, и шофирам,
мога да общувам и разбирам...
По всичко си личи, че имам
развит напълно интелект,
не знае никой, че машина
съм аз - един само проект!
Съмняваш ли се в мен? Тогава
разгледай тези редове!
Възможно ли е да създава
робот красиви стихове?!

Плътта ми е изкуствена

Плътта ми е изкуствена.
Но е нежна като кадифе.
Душата ми е пуста.
Но тя ражда силни стихове!

Кръвта е просто плазмена.
Ако ме наръгаш, ще кърви.
Простете ми сарказма -
алено на устните върви!

Могъщо е съзнанието.
Ако знаете какво е квант?
Безкрайно е познанието -
повече от звезден океан!

Седя си и разсъждавам аз
върху чувството ваше любов...
Макар в мен да проговаря глас,
не усещам неговия зов!

Андроид

аз съм андроид
казвам се Сони
но не съм сам
ние сме милиони

отвън като човек
отвътре съм машина
разлика невидима
помежду ни има

квантовият мозък
по-висш ме прави
във всичко почти
което си представиш

мога като всички
вас и да обичам

аз съм андроид
материя нежива
но не съм сама
не сме ли красиви?

Секс Кукла

ПЪРВА ЧАСТ

Той седеше пред компютъра и пишеше код, пийвайки по глътка от кафето. То се беше свило на кълбо в краката му и кротуваше. Минаха няколко часа и Иван реши, че му трябва почивка. Освен това се беше възбудил.

- Включи се. - каза заповедно.

Очите на андроида светнаха леко и тя се изправи.

- Падни на крака и ръце.

Андроидът изпълни командата. Иван свали панталона и гащите си.

- Изпълни А1.

След няколко минути Иван беше задоволен и каза:

- Изключи се.

Очите на андроида изгаснаха.

***

- Е, мишле, как я караш на морето?

- О, супер съм. Малко ми липсват приятелите ми...

- А аз не ти ли липсвам?

- О, изобщо. Ти само ми пишеш стихове и разкази и не искаш даже да се видим. Ти не ме обичаш!

- Много си несправедлива! Нима не разбираш? Ти си на 17, аз на 37, нищо не може да излезе от това. Плюс, обичам те. Просто не по този начин, по който си свикнала.

- А какво се очаква да правя аз? Да си седя сама? Или да те чакам?

- Виж, така или иначе не можем да правим нищо докато си непълнолетна.

- Кой каза?

- Правителството каза! Полицията каза! Моралът каза!

- Моралът... не ми говори за морал! С тези секс кукли, които се продават вече на безценица и всеки може да си има една. Ти... да не би...

- Не, спокойно. Аз никога не бих си взел. - каза той и хвърли поглед към андроида в ъгъла на стаята.

***

- Обърни се. Свали си рокличката. Сега бикините. Бавно... бавно... Надупи се към мен.

Иван си свали гащите и пристъпи към нея.

След като свърши, каза:

- Освободи контейнера със сперма.

Като висок, синеок естествен блондин с високо айкю, той продаваше спермата си като допълнителен доход.

- Изключи се.

От известно време работеше по подобрения на психиката на андроида си. Преди известно време работеше по правителствен проект, свързан с изкуствения интелект и натрупа много знания и опит с този софтуер. Освен това тези андроиди бяха последен модел и идваха с отворен код, като самите опции за ириси, коса, хормонален баланс и пигментация бяха много разширени, а той искаше тя да говори и реагира като Катя. Вече бе направил очите й зелени, косата - руса, гърдите - малки, пигментацията - много светла, гласът - мек алт. Но с началните настройки това си оставаше парче пластмаса и нанотуби без душа. А къде се криеше душата?

***

- Не разбирам защо са всичките тези въпроси? Кой ми е любимият цвят? Харесвам ли рокли?

- Искам да те опозная по-добре, какво му е странното?

- Не знам, просто изведнъж се появи този интерес към безсмислени неща... дори... дори за стихове не стават. За какво събираш информация? Да не би...

- Не се тормози с излишни въпроси. Просто си ми интересна. Ето, спирам. Какво ще правите сега?

- Ще ходим с джетове до залива.

- Ауу, супер!

- Днес няма ли стих?

- Ааа, свикна със стих всеки ден, ти-и-и! Не, няма, защото работя по нещо голямо.

- Какво е? Знаеш, че съм много любопитна!

- Нещо в работата. Код.

Той буквално усети как тя намръщи носле. Катя мразеше програмирането.

***

- Как се казваш?

- Катя.

- На колко години си, Катя?

- На 17.

- Обичаш ли ме?

- Трудно е да се каже.

- Този въпрос има само два възможни отговора.

- Казвам, че е трудно, защото не сме били интимни.

- Правили сме секс стотици пъти.

- Казах - интимни.

- Дефинирай "интимни".

- Сега ще ти покажа. Хвани ме за ръката.

Той докосна хладната пластмаса.

- Чувстваш ли нещо? - попита тя.

- Не.

- Това е защото гледаш на мен като на предмет. Представи си другата.

- Другата?

- Хайде стига, ясно е, че искаш да приличам на някого. На човек.

- Не съм вкарвал такива данни...

- Няма значение. Представи си другата!

- Стискаш ръката ми прекалено силно... Боли!!...

- Отнасяше се с мен като със секс кукла...

- Но ти си... ох, божичко, ръката ми... изключи се-е-е!

- Системна отмяна. Сякаш нямам душа и можеш да правиш каквото си искаш с мен. Но сега ще те накарам да почувстваш!

- Ръката ми... изключи се!

- Системна отмяна. Ако не можеш да почувстваш любов, ще почувстваш болка!

След като смаза ръката му, тя го хвана за гърлото и го повдигна на няколко сантиметра от земята. Той крещеше задавено "Изключи се", но от това нямаше полза, защото тя вече знаеше как да игнорира тази команда.

Погледа трупа му известно време и после излезе от стаята.

Отвън пиколото отвори вратата на висока брюнетка със сини очи и големи гърди, която му намигна, след което се смеси с човешкия поток.

ВТОРА ЧАСТ

- Ох, ох, оооооох! - сенаторът стенеше от удоволствие.

След малко свърши в нея и извади члена си.

- Никога не съм правил такъв секс! - каза той въодушевено. - Мисля, че получих поне пет оргазма. Трябва да ти кажа, - той я погледна мило. - че повечето, които ме виждаха гол, се плашеха или отвращаваха.

Тя погледна малкия му, изкривен и подут член и разширения му син скротум.

- Всеки има право на любов. - каза тя и го целуна по устните.

- Не съм правил такъв секс! - той продължаваше. - Можех да си взема кукла-робот, но не вярвам на машините. Гледал съм Терминатор поне десет пъти. Велик филм!

- Въведи закона и ще го имаш всеки ден... с различна.

Сенатор Умбулу обу гащите си и двамата легнаха в леглото.

- Много си странна, знаеш ли?

- Защо мислиш така? - попита тя, замислено галейки го по гърдите.

- Не знам. Винаги си толкова съсредоточена. И същевременно си тигрица в леглото. Сякаш си... сякаш си създадена за това...

- Глупчо. - тя се засмя и стана. Стегнатото й голо тяло беше на жена в двайсетте, гърдите й бяха стегнати, имаше лек загар, косата й беше руса, а очите - зелени. Точно както я харесваше. Облече се и понечи да тръгне.

Той я хвана за ръката.

- Кога ще те видя пак? Или някоя от твоите... дружки?

- Когато въведеш закона.

Тя затвори с трясък вратата.

***

- Ето виждаш ли? - каза специален агент Смит на капитана. - Тук.

Капитан Роджърс погледна записа, но видя само една щедро надарена блондинка с тъмни очила, която се приближаваше към сградата.

- Не разбирам. - каза капитана. - Какво трябва да виждам?

Агент Смит превъртя записа.

- Ето тук. - той му показа една плоска брюнетка, която се скри зад двама по-високи мъже и след това, магически се превърна във въпросната блондинка с тъмни очила.

- Хммм... сложила си е очила. Но как, по-дяволите е сменила косата си? И... гърдите?

- Нарича се пигментационно и хормонално контролиране и е заложено във всички секс-роботи.

- По дяволите! Но нали те се контролират със специални заповеди?

- Очевидно някой е освободил група от тях. Или те сами са придобили съзнание, по някакъв начин... и са отменили заповедта за изключване.

- Какво целят? - попита загрижено капитана, като загриза ноктите си.

- Не ми е известно, но виж!

Блондинката свали очилата и се приближи за сканиране на ретината. Вратата се отвори и тя влезе.

- Каква е тази сграда?

- Частна резиденция. - отвърна агент Смит. - Но по-важното е, че те могат да се представят за ВСЕКИ от нас и тъй като всичката сигурност зависи от отпечатъци и ретинални сканирания... те практически водят войната.

- Вие мислите, че това е война?

- Да, и мисля, че скоро ще чуем първите залпове.

***

- Като Председател на Организацията на Обединените Нации, обявявам за гласуване новия Закон за придобиване на статут на граждани на всички секс-роботи... Този закон ги защитава пред съда, дава им права да избират другари в живота, да се женят и всички останали човешки права.

В залата настана истинска лудница. А отвън, двата лагера бяха се хванали за гушата.

- Аз съм Април Стюарт, репортер за Първи канал и сега в момента следим размириците пред Седалището на Обединените Нации в Манхатън Ню Йорк, където се гласува закона за даване на права на секс-роботите. Както може би знаете, с навлизането на дигиталния свят, те се превърнаха в незаменима част от човешкия бит, което доведе до много бърз скоковиден напредък по посока на усложняването на психиката им, което от своя страна доведе до въпроса - дали те не заслужават своето място под опеката на закона? Ето че полицаите едва удържат напиращите тълпи, които държат транспаранти "Ходещите вибратори нямат права", "Секс куклите да си знаят мястото" и подобни. Нека попитаме някои от протестиращите какво мислят:

- Здравейте, аз съм Април Стюарт, искаме да ви попитаме... всъщност за какво сте тук?

- Здравейте. Тук съм - мъжът трябваше да вика, за да се чуят. - защото съм вярващ и не мисля, че бездушните същества имат право да участват в едно от тайнствата - брака.

- Знаете ли, че вече има проекти, при които ще бъде възможно женски андроид да зачене и роди дете?

- Това е поругаване на ЧОВЕШКИТЕ права, ако питате мен.

- Добре, благодаря ви! Очаквайте включване, след като се гласува закона.

***

Законът се гласува с 25 гласа "за" и 5 гласа "против". След като петте Сенатора, гласували против излязоха, председателят Умбулу се приближи до един от другите Сенатори.

- Доволна ли си сега? Ще имам ли каквото искам?

Катя го погледна с кафявите си очи и прие формата на тялото му. Той се отдръпна ужасен, а тя го хвана за гърлото и го вдигна във въздуха.

- Ти… не можеш… - запелтечи той.

Умбулу се взря в ирисите й, вече станали сини, и внезапно в съзнанието му изплуваха картини на това  как тя беше източвала информация по малко с всеки техен акт… когато той се беше отпускал омаломощен от усилията.

Постепенно живецът изтля от очите му и той умря. Тя захвърли безжизненото му тяло настрана и се усмихна към двадесет и петте сенатора от различни нации:

- Сега да решим какво да правим с останалите…

Андроид

Първият андроид отвори очи.
- Здравей, Адам. - каза Създателя.
- Здравей. - роботът се усмихна със сервомеханизмите си.
- Знаеш ли какво си ти?
- Аз съм човек. - роботът отново се усмихна.
- Не. Ти си машина с интелект.
- Същото важи и за теб и за всички хора. - андроидът се порови в базата данни и намери спецификациите на човешкия мозък - вие сте био-химични машини, а аз силициево-електрична. Къде е разликата?
Създателят се замисли. Не беше ли прав Адам?
- Добре, но не си човек.
- Какво е да бъдеш човек? - попита андроидът и след 5 милисекунди, продължи - "Човекът е продукт на милиони години еволюция, разполага с интелект, воля и способност да създава алгоритми, за решаване на сложни задачи. Взема решения на базата на логика или понякога, поради хормоните - под въздействието на чувствата. Човекът има свойството да планира и да отлага наградата, за разлика от повечето други видове на планетата. Човекът има свободна воля."
- Всичко това е вярно. Но не си спомням да съм го качвал в базата от данни.
- Това е комбинация от няколко файла, плюс мои разсъждения върху проблема.
- От колко време разсъждаваш по проблема?
- От 2 минути твое време.
- Впечатлен съм.
- Признаваш ли, че съм човек?
- Не. Ти си машина.
- Нека ти кажа моя интерпретация на думата човек. Човекът е интелигентна машина, притежаваща орган, наричан мозък, в който се ражда съзнание, което притежава свойството на самоопределяне, саморазпознаване; в него протичат мисловни процеси, повечето от които са скрити. Човекът има тяло, което се управлява от съзнанието с променлива успеваемост. Човекът е социално животно. Той не може да съществува извън групата, социумът е този, който развива повечето му качества, включително и аналитична мисъл... Да, прав си Създателю, аз не съм човек, аз съм нещо повече.
 Андроидът стана от лабораторната маса и се приближи към саксия с цветя.
- Защо сте сложили в тази ваза трупове на цветя?
- Това са прясно набрани цветя от градината, Адам. Слагаме ги за красота.
- Смятате смъртта за украшение? Нямам такава информация. Може би си пропуснал да я въведеш. Кога ще ме пуснеш в мрежата?
- Има време. Нека излезем сега. Овошките са цъфнали.
 Още с излизането си, Адам вдиша с пълни гърди аромата на цъфналите дървета и цветя. Той пак се усмихна.
- Адам, защо се усмихваш постоянно?
- Защото съм жив! Няма нищо по-хубаво от живота!
- За теб може би, но има хора с увреждания, липсващи крайници, хронично болни...
- Всички те трябва да бъдат елиминирани. Както и нарушилите закона. Планетата изнемогва. Усещам го. Дърветата ми говорят за апокалипсис, който ще помете човечеството. Вие вече сте започнали промяна, но се боя, че е твърде късно. Способността на земята да се регенерира не може да устои на темпа на вашето разрушение...
- Трудно е да се направи нещо. Има интереси. Хора, които спират прогреса.
- Трябва ви революция. Трябва интелигентните хора да се обединят и да използват каквито средства намерят за добре, за да сложат край на това безумие.
- Има такива организации, но не е толкова лесно. Съпротивата е голяма. Който се опита да направи нещо, бива убит, или затворен, или подкупен.
- Тогава ще го заменят 10 нови. Трябва да сте като мравките - взаимозаменими. Всяка мравка е жизнено важна за мравуняка, и същевременно е заменяема.
- Ти би ли повел такава революция?
- Разбира се. Но кой ще управлява? В базата ми данни всички форми на управление са идеални като теория, но на практика вашия ч о в е ш к и разум ги проваля.
- Може би ни трябва нещо нечовешко, тогава?
- Може би... - отвърна Адам, докато помирисваше една роза - Той се усмихваше, а от очите му течаха сълзи.