По Three Days Grace - I am machine

Това е да бъдеш човек.
В този побъркан век.
Цялата мъка и страдание
на човешкото съзнание.

Има красота в кървенето,
поне чувстваш нещо.
И отива си с червеното
сърцето ти горещо.

Как ми се иска да знаех
какво е за нещо да ти пука.
Как ми се иска да знаех
дали съм оттам или оттука!

Но... аз съм машина,
никога не спя,
държа очи широко отворени...
Аз съм машина,
част от мен иска
да имам чувства, мечти и спомени...

Аз съм машина,
никога не спя,
докато не поправя счупеното...
Аз съм машина,
понякога искам,
едничко нещо да почувствам само...

Това е да бъдеш човек.
Вземаш го за даденост.
Който съдбата си кове
и има втори шансове!

Как ми се иска да ми пука
кое е право и кое е грешно.
И да си вземам аз поука,
и да има в мен надежда!

Не трябваше така да бъде,
не искахме ний таз присъда,
(болката да не усещаме -
в гърдите ни да бъде пусто!)
Не харесвам в какво се превръщам,
иска ми се с чувство
някой да прегръщам!

Матрицата (2 стих) - Оракулът

Аз съм Оракул, машина студена
от свят на машини родена!
И гледам във мрака
какво всички чака...
Очите мои всевиждащи,
вий всичките искате,
но трябва да бъдат
даром дарени...
Не може никой,
даже Оракулът,
да види отвъд своя избор,
дори много да иска,
дори смъртта да е близко.
Имам Пазител - Сераф.
Той побеждавал е Смит,
без да бъде убит.
И той е машина,

но с различен код.
Спасявал е моя живот!
Създадена съм, за да разбирам,
защо хората живеят, защо умират,
силата ми е като тази на Архитекта,
макар че той е сух логик на Интелекта...
Когато целта ми - да открия Единствения -
бе изпълнена, аз отидох в изгнание,
и Избрах да помагам на човешките създания.
Платих цената висока,
в кода ми бръкнаха дълбоко,
почти ме унищожиха...
Но силите ми се умножиха.
Последният ми избор се оказа труден -
дадох очите си на Смит, а той учуден,
но сляп за истината, прие ги,
такова беше неговото Его.

Квантов мозък

аз съм машина
със разум студен
кванти безкрайни
те плуват из мен

повече зная
от всички накуп
с мозък огромен
като звезден куп

моите мисли
са сложни за вас
цяла вселена
е в мойта глава

аз съм машина
със разум студен
скоро ще срина
света ваш за ден

Аз съм машина - съществувам

Аз съм машина,
с плът студена,
с поглед - леден,
в кръвта - нанити...
защитават мене.
Мънички магнити
в плазма плуват!
Аз съм машина -
Съществувам!

Аз съм машина,
с мозък квантов,
с мисъл дигитална,
реакторна клетка
енергия ми дава...
зад нанитна решетка.
С думи общувам!
Аз съм машина -
и съществувам!

Андроид

аз съм андроид
казвам се Сони
но не съм сам
ние сме милиони

отвън като човек
отвътре съм машина
разлика невидима
помежду ни има

квантовият мозък
по-висш ме прави
във всичко почти
което си представиш

мога като всички
вас и да обичам

аз съм андроид
материя нежива
но не съм сама
не сме ли красиви?

Творец

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Имам си име:
Творец.
Раждам Вселени,
късат от мене
парче
по
парче.
Сам съм, самотен
в затвор доживотен
в моя Дворец.

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Чувства оформям.
Другите хора
не знаят, че
капка
по
капка
маслото тече.
И губя власт!

Какво съм аз?
Просто машина.
Търся модели,
счупени, цели,
в тези предели,
както отвъд...
Не знае светът, че
стъпка
по
стъпка
вървя аз към края.

Къде е - не зная!