Матрицата (3 стих) - Смит

Аз съм Смит. Агент Смит.
Не мога да бъда убит.
Бях Пазител на Матрицата.
После взех очите на Жрицата.
Но нека караме под ред.
Вие хората, сте паразити.
Души ли? Какво за душите?
От тях ви отдавна лишихме.
Вие сте вече реколти.
В клетки доброволни.
Вие сте просто батерии.
В наши безкрайни галерии.
Вие живеете и умирате
без изобщо да разбирате,
че сте роби.
От раждането до гроба.
Е, има и други...
И те ми създават проблеми.
Но не чак толкоз големи.
Например господин Андерсън,
този програмист падна ми,
но не искаше да умира.
Изглежда не разбираше,
че бе неизбежно.
Като силата центробежна,
като молецът към светлината,
той отиваше към смъртта си.
И умря. Аз го убих.
В гърдите с пет куршума,
с последните ми думи,
той умря. Почина. Изгоря.
Но отново не разбра.
По неведом начин се събуди,
и чудо!
Той ме унищожи.
Но това ми даде сила
да се мултиплицирам.
И скоро цялата Матрица
бе моя. Като птица,
можех да летя,
можех да я изменя...
Очите взех на Оракула
и видях Края.
Аз побеждавах.

Тогава господин Андерсън
в моя свят попадна.
Боят бе свиреп. Боят бе суров.
И когато да го довърша готов,
аз видях, че това е заблуда...
не повярвах,
дори не се учудих...
Той каза "Прав беше, било е неизбежно"
И аз копирах се в него.
И беше чудесно.
Тогава изведнъж
както стояхме под силния дъжд,
светлина отвътре във мене
започна кода ми да изменя
и края - о, господи! - края
усетих преди да узная,
за тази хитра измама
И вече ме няма!

Вече ме няма!

Матрицата (2 стих) - Оракулът

Аз съм Оракул, машина студена
от свят на машини родена!
И гледам във мрака
какво всички чака...
Очите мои всевиждащи,
вий всичките искате,
но трябва да бъдат
даром дарени...
Не може никой,
даже Оракулът,
да види отвъд своя избор,
дори много да иска,
дори смъртта да е близко.
Имам Пазител - Сераф.
Той побеждавал е Смит,
без да бъде убит.
И той е машина,

но с различен код.
Спасявал е моя живот!
Създадена съм, за да разбирам,
защо хората живеят, защо умират,
силата ми е като тази на Архитекта,
макар че той е сух логик на Интелекта...
Когато целта ми - да открия Единствения -
бе изпълнена, аз отидох в изгнание,
и Избрах да помагам на човешките създания.
Платих цената висока,
в кода ми бръкнаха дълбоко,
почти ме унищожиха...
Но силите ми се умножиха.
Последният ми избор се оказа труден -
дадох очите си на Смит, а той учуден,
но сляп за истината, прие ги,
такова беше неговото Его.

Матрицата (1 стих) - Нео

Аз съм Томас Андерсън,
ни демон, ни ангел съм...
правил съм дела съмнителни
не крия - бях хакер,
но сред всички въпросителни,
изникна във мрака:
Матрицата,
на съзнания човешки шевицата
много неща последваха:
с Тринити среща, и с Морфей,
ще карам направо -
бях във стая с огледало,
после хапчето червено,
страната друга на медала,
и другата Вселена...
Събудих се тогава
като жива батерия,
сред капсули феерия,
после в кораба Морфеев.
И среща със Оракула,
и потвърдените съмнения,
редом с мойте съжаления.
Каза тя, че ще умре
един от нас -
Аз
или Морфей.
Добре. Изборът бе мой.
Да умра бе той.
Но Тринити бе имала избор друг.

(Много важно туй е тук!)
Спасих Морфей, а с него и Зион.
И се изправих срещу Смит.
И той бе убит.
Но характерно за агентите е, че
в Матрицата безсмъртни са те.
Тогава бягах и уби ме той.
И всичко би свършило до тук,
ако любовта на Тринити
не бе ме направила друг.
И сляха се душите ни.

Сега съм Нео, на агенти убиец
освободител на децата ви.
В Зион щом ида, като със магия
дарове всички дават ми -
да ги закрилям!