през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени
светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е
животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение
в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан
Показват се публикациите с етикет мисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мисли. Показване на всички публикации
26 декември 2025 г.
9 януари 2025 г.
На Маца - Коледа
доброто е в кръвта ти
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга
доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга
доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?
13 ноември 2022 г.
Странно е
странно е колко много неща
стават в душите ви чужди
колко усърдно крие нощта
вашите мисли
вашите нужди
чудно е колко малко от вас
виждаме ний ежедневно
колко различни прави това
вашата мъка
вашата гневност
странно е колко много неща
вечно невидими водят
както пламъкът стапя свещта
тъй и сърцата
в огъня бродят
стават в душите ви чужди
колко усърдно крие нощта
вашите мисли
вашите нужди
чудно е колко малко от вас
виждаме ний ежедневно
колко различни прави това
вашата мъка
вашата гневност
странно е колко много неща
вечно невидими водят
както пламъкът стапя свещта
тъй и сърцата
в огъня бродят
Етикети:
гневност,
ежедневно,
лирика,
литература,
мисли,
мъка,
неща,
поезия,
свещта,
стих,
стихове,
чужди
12 юни 2022 г.
Квантов мозък
аз съм машина
със разум студен
кванти безкрайни
те плуват из мен
повече зная
от всички накуп
с мозък огромен
като звезден куп
моите мисли
са сложни за вас
цяла вселена
е в мойта глава
аз съм машина
със разум студен
скоро ще срина
света ваш за ден
със разум студен
кванти безкрайни
те плуват из мен
повече зная
от всички накуп
с мозък огромен
като звезден куп
моите мисли
са сложни за вас
цяла вселена
е в мойта глава
аз съм машина
със разум студен
скоро ще срина
света ваш за ден
26 август 2018 г.
Давид
Давид,
името ти силно е
и силен ще пораснеш ти,
но мислите
по-важни са от силата,
и целите -
от празните мечти.
Давиде,
знай, никой бъдещето
не може да предвиди,
дали ти пътища
или луни ще видиш...
но където и да си
когато порастеш,
волята си запази,
и детето в теб!
името ти силно е
и силен ще пораснеш ти,
но мислите
по-важни са от силата,
и целите -
от празните мечти.
Давиде,
знай, никой бъдещето
не може да предвиди,
дали ти пътища
или луни ще видиш...
но където и да си
когато порастеш,
волята си запази,
и детето в теб!
14 юли 2017 г.
11 юли 2017 г.
Когато волята се чупи
Когато тъй притиснат си,
че волята се чупи
и през зъбите стиснати
ни вик, ни стон се чуе...
тогаз сбери си силите
и забрави за болката,
че тя е само в мислите -
един фантом и толкова.
че волята се чупи
и през зъбите стиснати
ни вик, ни стон се чуе...
тогаз сбери си силите
и забрави за болката,
че тя е само в мислите -
един фантом и толкова.
8 февруари 2016 г.
Въпроси и отговори
Какво е за мен тялото ми?
Тялото ми е нещо, взето под наем. То не е мое. Аз просто пребивавам в него, за да може да получава умът ми информация от сетивата. Длъжен съм да го поддържам живо и здраво, за да може умът ми да функционира добре.
Какво е умът ми?
Мислите ми не са мои. Те също са взети под наем. Всички изводи до които стигам, идват от нещо по-висше от мен. И съответно всичко което правя, е подчинено на тях. Личните ми цели нямат никакво значение. Аз съм оръжие на Съдбата/Колективното съзнание/Бог/Природата или както предпочитате да го наричате.
Защо съм сам?
Аз съм сам, но не самотен. Сам съм, защото имам нужда от движеща сила. Движещата ми сила е стремежа към Красота и Любов. Независимо колко дълго съм сам, аз никога няма да бъда самотен, защото съм част от нещо много по-голямо от самия мен.
Какъв е смисълът на живота ми?
Смисълът е да защитавам и възхвалявам Красотата във всичките й форми. Всичко, случило се в живота ми, ме води към тази цел. Всичките ми качества и таланти са ми дадени, за да служа на тази цел.
Тялото ми е нещо, взето под наем. То не е мое. Аз просто пребивавам в него, за да може да получава умът ми информация от сетивата. Длъжен съм да го поддържам живо и здраво, за да може умът ми да функционира добре.
Какво е умът ми?
Мислите ми не са мои. Те също са взети под наем. Всички изводи до които стигам, идват от нещо по-висше от мен. И съответно всичко което правя, е подчинено на тях. Личните ми цели нямат никакво значение. Аз съм оръжие на Съдбата/Колективното съзнание/Бог/Природата или както предпочитате да го наричате.
Защо съм сам?
Аз съм сам, но не самотен. Сам съм, защото имам нужда от движеща сила. Движещата ми сила е стремежа към Красота и Любов. Независимо колко дълго съм сам, аз никога няма да бъда самотен, защото съм част от нещо много по-голямо от самия мен.
Какъв е смисълът на живота ми?
Смисълът е да защитавам и възхвалявам Красотата във всичките й форми. Всичко, случило се в живота ми, ме води към тази цел. Всичките ми качества и таланти са ми дадени, за да служа на тази цел.
3 август 2015 г.
Съвети при депресия
Когато сте в депресия, има три типа състояния, които са много различни едно от друго:
1. Искам да се самоубия.
2. Искам да умра.
3. Не искам да живея.
При първото, трябва спешно да отидете на психиатър и ако продължите да го мислите, да постъпите в болница. В това няма нищо срамно, всеки човек понякога има нужда от помощ и е тъпо да не я поиска.
При второто, трябва да отидете на психолог и да откриете причините, защото е доста трудно сами да ги намерите.
Сега ще говорим за третото.
Като човек, който е минавал през депресии, препоръчвам следното:
Седнете спокойно, помислете и напишете всички причини поради които не ви се живее. Най-вероятно не са логични, но вие, бидейки в състояние на изкривено съзнание, едва ли ще разберете това.
Ще отворя една скоба, за да вметна, че намирам за забележително как психическото състояние определя съзнанието и отношението към всичко, което ни заобикаля. Проблемите изглеждат нерешими, появява се страх от бъдещето, изглежда сякаш всичко е против вас.
Най-добре ще е да има външен човек, с когото да обсъдите всички тези причини, но това не е задължително. Друга възможност е просто да се съсредоточите и да помислите върху
изредените неща. Обикновено, една от тях е, че не се наслаждавате на живота. Помислете и напишете всичките неща, които сте правили преди и които са ви носили наслада. Вероятно някои от тях вече не ви носят, а други не ви се правят. Помислете още. Трябва ви цел. В идеалния случай ще превърнете някакъв недостатък, в предимство.
Ако мислите достатъчно време, мозъкът ви сам ще ви подскаже решение.
1. Искам да се самоубия.
2. Искам да умра.
3. Не искам да живея.
При първото, трябва спешно да отидете на психиатър и ако продължите да го мислите, да постъпите в болница. В това няма нищо срамно, всеки човек понякога има нужда от помощ и е тъпо да не я поиска.
При второто, трябва да отидете на психолог и да откриете причините, защото е доста трудно сами да ги намерите.
Сега ще говорим за третото.
Като човек, който е минавал през депресии, препоръчвам следното:
Седнете спокойно, помислете и напишете всички причини поради които не ви се живее. Най-вероятно не са логични, но вие, бидейки в състояние на изкривено съзнание, едва ли ще разберете това.
Ще отворя една скоба, за да вметна, че намирам за забележително как психическото състояние определя съзнанието и отношението към всичко, което ни заобикаля. Проблемите изглеждат нерешими, появява се страх от бъдещето, изглежда сякаш всичко е против вас.
Най-добре ще е да има външен човек, с когото да обсъдите всички тези причини, но това не е задължително. Друга възможност е просто да се съсредоточите и да помислите върху
изредените неща. Обикновено, една от тях е, че не се наслаждавате на живота. Помислете и напишете всичките неща, които сте правили преди и които са ви носили наслада. Вероятно някои от тях вече не ви носят, а други не ви се правят. Помислете още. Трябва ви цел. В идеалния случай ще превърнете някакъв недостатък, в предимство.
Ако мислите достатъчно време, мозъкът ви сам ще ви подскаже решение.
17 декември 2014 г.
Промяна
Аз съм Промяна.
Душата ми е Река, която тече от Нищото към Нищото.
Тя се променя постоянно, но същевременно си остава същата.
Сърцето ми е Огън, който гори в мрака на Нищото.
Той хвърля искри, които палят други Огньове.
Умът ми е Звезда, която огрява цялата Вселена.
Той слива мисли и чувства в Абсолют, който е вечен и безкраен.
Аз съм Промяната, която искам да видя в света.
Душата ми е Река, която тече от Нищото към Нищото.
Тя се променя постоянно, но същевременно си остава същата.
Сърцето ми е Огън, който гори в мрака на Нищото.
Той хвърля искри, които палят други Огньове.
Умът ми е Звезда, която огрява цялата Вселена.
Той слива мисли и чувства в Абсолют, който е вечен и безкраен.
Аз съм Промяната, която искам да видя в света.
Етикети:
душа,
мисли,
мисъл,
осъзнавам,
осъзнат,
осъзнатост,
промяна,
свят,
съзнание,
сърце,
ум,
философия
28 декември 2009 г.
Мъничко момиче
Усмивка свети в две очи
на мило мъничко момиче;
очите пълни са с мечти,
които тихо устните изричат...
Една любов насища мислите
на крехко мъничко момиче,
любов лъчиста, свята, искрена,
която дава път, и цел, и Истина,
и прави я от другите различна –
като малка розичка разлистена...
Искра гори във тези две очи
и пълно е с живот лицето,
разпуснати са нейните коси,
разтворено широко е сърцето...
Колко болка ли животът е донесъл,
колко труден пътят и невесел
бил е... колко пъти наскърбил е
туй сърце тъй доверчиво, нежно,
туй лице открито, белоснежно;
как успя таз вещица съдбата
да заличи искрата във душата?
Къде изчезнаха мечтите?
Защо прибрани са косите
и лъчите угасени във очите?
И онази страст къде изчезна;
любовта как тъй залезна
в бездна тъмна и беззвездна?
Как потъна в мрак лицето
и затвори се сърцето?
И нима забрави чувството,
което носеше изкуството...
И цветята, подарени лично
от дребно, миличко момиче?
Нима останаха във снимката
мечтите, радостта, усмивките...
Питам с болка тез очи,
но мълчи, мълчи, мълчи
мъничкото весело момиче
и ноти срича, срича, срича...
на мило мъничко момиче;
очите пълни са с мечти,
които тихо устните изричат...
Една любов насища мислите
на крехко мъничко момиче,
любов лъчиста, свята, искрена,
която дава път, и цел, и Истина,
и прави я от другите различна –
като малка розичка разлистена...
Искра гори във тези две очи
и пълно е с живот лицето,
разпуснати са нейните коси,
разтворено широко е сърцето...
Колко болка ли животът е донесъл,
колко труден пътят и невесел
бил е... колко пъти наскърбил е
туй сърце тъй доверчиво, нежно,
туй лице открито, белоснежно;
как успя таз вещица съдбата
да заличи искрата във душата?
Къде изчезнаха мечтите?
Защо прибрани са косите
и лъчите угасени във очите?
И онази страст къде изчезна;
любовта как тъй залезна
в бездна тъмна и беззвездна?
Как потъна в мрак лицето
и затвори се сърцето?
И нима забрави чувството,
което носеше изкуството...
И цветята, подарени лично
от дребно, миличко момиче?
Нима останаха във снимката
мечтите, радостта, усмивките...
Питам с болка тез очи,
но мълчи, мълчи, мълчи
мъничкото весело момиче
и ноти срича, срича, срича...
Абонамент за:
Публикации (Atom)