Показват се публикациите с етикет мисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мисли. Показване на всички публикации

26 декември 2025 г.

Рани отворени

през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени

светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е

животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение

в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан

9 януари 2025 г.

На Маца - Коледа

доброто е в кръвта ти
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга

доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?

13 ноември 2022 г.

Странно е

странно е колко много неща
стават в душите ви чужди
колко усърдно крие нощта
вашите мисли
                    вашите нужди

чудно е колко малко от вас
виждаме ний ежедневно
колко различни прави това
вашата мъка
                    вашата гневност

странно е колко много неща
вечно невидими водят
както пламъкът стапя свещта
тъй и сърцата
                    в огъня бродят

12 юни 2022 г.

Квантов мозък

аз съм машина
със разум студен
кванти безкрайни
те плуват из мен

повече зная
от всички накуп
с мозък огромен
като звезден куп

моите мисли
са сложни за вас
цяла вселена
е в мойта глава

аз съм машина
със разум студен
скоро ще срина
света ваш за ден

26 август 2018 г.

Давид

Давид,
името ти силно е
и силен ще пораснеш ти,
но мислите
по-важни са от силата,
и целите -
от празните мечти.
Давиде,
знай, никой бъдещето
не може да предвиди,
дали ти пътища
или луни ще видиш...
но където и да си
когато порастеш,
волята си запази,
и детето в теб!

14 юли 2017 г.

Мисли

В главата ми гонят се мисли
като северни ветрове
аз само седя и записвам
но работата ме зове.

11 юли 2017 г.

Когато волята се чупи

Когато тъй притиснат си,
че волята се чупи
и през зъбите стиснати
ни вик, ни стон се чуе...
тогаз сбери си силите
и забрави за болката,
че тя е само в мислите -
един фантом и толкова.

8 февруари 2016 г.

Въпроси и отговори

Какво е за мен тялото ми?

Тялото ми е нещо, взето под наем. То не е мое. Аз просто пребивавам в него, за да може да получава умът ми информация от сетивата. Длъжен съм да го поддържам живо и здраво, за да може умът ми да функционира добре.


Какво е умът ми?


Мислите ми не са мои. Те също са взети под наем. Всички изводи до които стигам, идват от нещо по-висше от мен. И съответно всичко което правя, е подчинено на тях. Личните ми цели нямат никакво значение. Аз съм оръжие на Съдбата/Колективното съзнание/Бог/Природата или както предпочитате да го наричате.


Защо съм сам?


Аз съм сам, но не самотен. Сам съм, защото имам нужда от движеща сила. Движещата ми сила е стремежа към Красота и Любов. Независимо колко дълго съм сам, аз никога няма да бъда самотен, защото съм част от нещо много по-голямо от самия мен.


Какъв е смисълът на живота ми?


Смисълът е да защитавам и възхвалявам Красотата във всичките й форми. Всичко, случило се в живота ми, ме води към тази цел. Всичките ми качества и таланти са ми дадени, за да служа на тази цел.

3 август 2015 г.

Съвети при депресия

Когато сте в депресия, има три типа състояния, които са много различни едно от друго:
1. Искам да се самоубия.
2. Искам да умра.
3. Не искам да живея.

При първото, трябва спешно да отидете на психиатър и ако продължите да го мислите, да постъпите в болница. В това няма нищо срамно, всеки човек понякога има нужда от помощ и е тъпо да не я поиска.
При второто, трябва да отидете на психолог и да откриете причините, защото е доста трудно сами да ги намерите.

Сега ще говорим за третото.

Като човек, който е минавал през депресии, препоръчвам следното:
Седнете спокойно, помислете и напишете всички причини поради които не ви се живее. Най-вероятно не са логични, но вие, бидейки в състояние на изкривено съзнание, едва ли ще разберете това.

Ще отворя една скоба, за да вметна, че намирам за забележително как психическото състояние определя съзнанието и отношението към всичко, което ни заобикаля. Проблемите изглеждат нерешими, появява се страх от бъдещето, изглежда сякаш всичко е против вас.

Най-добре ще е да има външен човек, с когото да обсъдите всички тези причини, но това не е задължително. Друга възможност е просто да се съсредоточите и да помислите върху 
изредените неща. Обикновено, една от тях е, че не се наслаждавате на живота. Помислете и напишете всичките неща, които сте правили преди и които са ви носили наслада. Вероятно някои от тях вече не ви носят, а други не ви се правят. Помислете още. Трябва ви цел. В идеалния случай ще превърнете някакъв недостатък, в предимство.

Ако мислите достатъчно време, мозъкът ви сам ще ви подскаже решение.

17 декември 2014 г.

Промяна

Аз съм Промяна.

Душата ми е Река, която тече от Нищото към Нищото.
Тя се променя постоянно, но същевременно си остава същата.

Сърцето ми е Огън, който гори в мрака на Нищото.
Той хвърля искри, които палят други Огньове.

Умът ми е Звезда, която огрява цялата Вселена.
Той слива мисли и чувства в Абсолют, който е вечен и безкраен.

Аз съм Промяната, която искам да видя в света.

28 декември 2009 г.

Мъничко момиче

Усмивка свети в две очи
на мило мъничко момиче;
очите пълни са с мечти,
които тихо устните изричат...

Една любов насища мислите
на крехко мъничко момиче,
любов лъчиста, свята, искрена,
която дава път, и цел, и Истина,
и прави я от другите различна –
като малка розичка разлистена...

Искра гори във тези две очи
и пълно е с живот лицето,
разпуснати са нейните коси,
разтворено широко е сърцето...

Колко болка ли животът е донесъл,
колко труден пътят и невесел
бил е... колко пъти наскърбил е
туй сърце тъй доверчиво, нежно,
туй лице открито, белоснежно;
как успя таз вещица съдбата
да заличи искрата във душата?

Къде изчезнаха мечтите?
Защо прибрани са косите
и лъчите угасени във очите?
И онази страст къде изчезна;
любовта как тъй залезна
в бездна тъмна и беззвездна?
Как потъна в мрак лицето
и затвори се сърцето?

И нима забрави чувството,
което носеше изкуството...
И цветята, подарени лично
от дребно, миличко момиче?

Нима останаха във снимката
мечтите, радостта, усмивките...


Питам с болка тез очи,
но мълчи, мълчи, мълчи
мъничкото весело момиче
и ноти срича, срича, срича...