Нещо в мен е счупено

нещо в мен е счупено
нещо е непоправимо грешно
пиша много влюбено
(без обаче жар гореща)

близък съм на ЧУЖДИТЕ
(само че вината ме убива)
пазя с ревност дружбите
искам ТЕ да са щастливи

казвам само истини
(сигурно изглеждам много смешен)
погледът ми бистър е
а духът е бял - човешки!

Странно е

странно е колко много неща
стават в душите ви чужди
колко усърдно крие нощта
вашите мисли
                    вашите нужди

чудно е колко малко от вас
виждаме ний ежедневно
колко различни прави това
вашата мъка
                    вашата гневност

странно е колко много неща
вечно невидими водят
както пламъкът стапя свещта
тъй и сърцата
                    в огъня бродят

За майка ми

Не съм ти писал от години...
Писах за роднини.
Писах и за чужди.
За теб да пиша нямах нужда.

Но ето че сега прогледнах!
Може всяка минута
да ни бъде последна!
Не искам вече да се лутам!

Не съм ти писал от години...
Ето пиша ти сега.
Даже с мъничко тъга,
че много закъснях прости ми!

Да, имали сме дрязги,
понякога се дразним,
чувам все един въпрос:
Защо си бос? Защо си бос?

Знам, мислиш ми доброто,
помагаш ми в живота
и без теб не бих могъл
Такъв да съм! Какъвто съм!

Бъдеще?

фотони трилиони
по кабели оптични тичат
опасли земното кълбо
в ОБЛАКА се стичат
и роботи
сновящи по земята
земляни
летящи в небесата чужди
земляни
неподвластни на телесни нужди
развиващи теории и хипотези
земляни
с мозъчни протези
слети с тези пътища
оптични мрежи невронни
цялата земя обрасли
досущ като лиани

Това ли е нашето бъдеще?