Нещо в мен е счупено

нещо в мен е счупено
нещо е непоправимо грешно
пиша много влюбено
(без обаче жар гореща)

близък съм на ЧУЖДИТЕ
(само че вината ме убива)
пазя с ревност дружбите
искам ТЕ да са щастливи

казвам само истини
(сигурно изглеждам много смешен)
погледът ми бистър е
а духът е бял - човешки!

Нещо счупих между нас

Нещо счупих между нас -
навярно нещо грешно казах...
Може би че в тежък час,
аз само искам да те пазя?
Може би че имаш власт
над думите и над делата,
че отдавна ти си част
неотменима от душата!

Месечината

Луната в сребърна премяна,
като девойка е засмяна.
Любимия свой тя очаква
пред тежките двери на мрака!
Те сутринта ще се отворят,
през тях ще могат да говорят...
но никога не ще се срещнат,
това в света е много грешно!
Но въпреки това щастлива е,
и грее нощем месечината,
защото сутрин рано стига й
да поговори със любимия!