Времето празно

боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери

Любов посред дъжд

запалѝ цигара
с нея болка стара
загасѝ
ръцете ти треперят
зад открехнатите двери

спят сълзи

запали цигара
с Нея на олтара
бе веднъж
сега нима забрави
как любов се прави
посред дъжд

Месечината

Луната в сребърна премяна,
като девойка е засмяна.
Любимия свой тя очаква
пред тежките двери на мрака!
Те сутринта ще се отворят,
през тях ще могат да говорят...
но никога не ще се срещнат,
това в света е много грешно!
Но въпреки това щастлива е,
и грее нощем месечината,
защото сутрин рано стига й
да поговори със любимия!