Колко изписах

колко изписах не знам
нищо от туй не помогна
дълго останах си сам
рухна езически храм
пак се обърнах към бога!

боже прости че сгреших
толкова грешно обичах
всички възпявах във стих
нежен и крехък и тих
бе като стрък от кокиче!

колко изписах не знам
писна ми вече да плача
нека приемат ме ТАМ
ангел самотен и ням
никога нищо не значил!

Времето празно

боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери

Сам си си враг

ти сам си си враг
живееш във мрак
не дава ти знак
ти сам си си враг

и как не разбра
с любов - зла игра -
светът ти умря
и как не разбра

ти пак си си сам
в порутен стар храм
какво има там
ти пак си си сам

във болка и страх
не сторил ни грях
не си като тях
във болка и страх

без сам да си враг
прекрачил чужд праг
ще найдеш ти знак
без сам да си враг

Храм.

Душата ми е храм.
Допускам те във него.
И нож ти давам сам -
да режеш мойто его.
Във жертва да дадеш
ти всичко, що е гнило...
Да може да расте
доброто с нови сили.

Отварям ти вратите -
да бъдем двама там.
Споделяме съдбите...
В душата моя - храм.