Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

Храм

Гол съм. Пред теб.
По душа. Оголен нерв.
Виждаш вътре в мене.
Страх ме е. И срам.
Знаеш всичко:
Защо кървя.
Защо съм сам.
Гол съм. Пред вас.
Треперя. И нямам глас.
Словото ми ми изменя.
Страх ме е. И срам.
Знаете всичко:
Къде вървя.
Какво не знам.
Гол съм. Пред мен.
Виждам образа смутен.
"Творецът на вселени?"
Страх го е. И срам.
Знае всичко:
Ужасен звяр
той крие там.
Гол съм. Пред света.
Елате в моя храм.
Там болка има. Срам.
И толкоз красота!

Красавицата и Звяра

нещо в мене скрито дебне
с нокти чака плът да гребне
чака тебе!
и когато то те хване
а това ти - знай - ще стане
дай му длани!
всеки звяр е сам-самичък
и намери ли момиче
го обича!

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

Сам си си враг

ти сам си си враг
живееш във мрак
не дава ти знак
ти сам си си враг

и как не разбра
с любов - зла игра -
светът ти умря
и как не разбра

ти пак си си сам
в порутен стар храм
какво има там
ти пак си си сам

във болка и страх
не сторил ни грях
не си като тях
във болка и страх

без сам да си враг
прекрачил чужд праг
ще найдеш ти знак
без сам да си враг

Времето минава

... и времето минава
аз оставам сам
да пиша продължавам
без да съм голям

... и времето минава
все наивен съм
очакваната слава
е далечен сън

... и времето минава
и жени реди
какво ли толкоз дава
без да ми вреди?

Когато

когато си тъжен, когато си сам,
когато си длъжен на някой голям,
когато боли те, когато кървиш,
когато сълзиш ти и хич не върви,
когато е мъка и всеки твой ден,
когато с разлъка оставаш студен...
тогава с надежда вдигни ти очи,
тогава със нежност света докосни,
тогава със вяра криле разпери,
тогава ти звяра със меч прободи,
тогава ти просто се усмихни
и с любовта си света промени.

Поезийо

Кажи ми, Поезийо моя,
защо все зад тебе се крия
при среща със млада девойка?

Защо ли, Поезийо моя,
готов съм със теб да затрия
и с бързане чувствата свои?

виждам те ясно поезийо
като малко дете
ти се плезиш
и забиваш нокте
в моя глезен
аз падам и моля
да пребъде твоята воля
дали ще съм сам
през живота
ах знам знам аз ще бъда
цял живот с ясен разсъдък
убийствено сам и самотен
туй е жребият доживотен
моята сладка присъда
ще сме двама
със тебе поезийо
от мене разглезена
друго няма

Самотата

Вечеря за двама...
изяждаш я сам.
Уж нищо ти няма,
а болка голяма
в сърцето е. Там.

Лежиш си в леглото...
А празно до теб.
Уж вкъщи е топло,
със печка на осем,
в сърцето ти - лед.

Отиваш на кино...
Любовна боза.
Уж болка да мине,
а повече гине
раздрана душа.

Уж все си повтаряш -
"Добре съм си сам"
А рани отваряш.
В сърцето са. Там.

Самота

Какво е самотата?
Това е само дума,
която тъй ни плаши...
Като любов,
като омраза,
просто думичка човешка...
но защо е тя така... така зловеща?

Какво е самотата?
Да бъдеш сам,
да няма никой с тебе,
да заспиваш сам,
да се събуждаш сам,
и тъй
до утрото последно...
Нима е толкоз страшно?

Самотата, казвате, притиска,
тя души...
тя безмилостно изстисква,
тя руши?
Но тъй ли е?
Или създава?
Мечти, желания, надежди...
Не се ли раждат в самота
нашите най-истински копнежи?

Самота... 
Само тя 
само тя едничка може...
сетивата да изостри
чак до крайния предел.
Самотата не е цел,
тя е средство да постигнеш
всичко.
Защото първо трябва да поискаш.

Въпроси и отговори

Какво е за мен тялото ми?

Тялото ми е нещо, взето под наем. То не е мое. Аз просто пребивавам в него, за да има умът ми информация от сетивата. Длъжен съм да го поддържам живо и здраво, за да може умът ми да функционира добре.

Какво е умът ми?

Мислите ми не са мои. Те също са взети под наем. Всички изводи до които стигам, идват от нещо по-висше от мен. И съответно всичко което правя, е подчинено на тях. Личните ми цели нямат никакво значение. Аз съм оръжие на Съдбата/Колективното съзнание/Бог/Природата или както предпочитате да го наричате.

Защо съм сам?

Аз съм сам, но не самотен. Сам съм, защото имам нужда от движеща сила. Движещата ми сила е желанието да обичам. Независимо колко дълго съм сам, аз никога няма да бъда самотен, защото съм част от нещо много по-голямо от самия мен.

Какъв е смисълът на живота ми?

Смисълът е да Пробуждам. Всичко, случило се в живота ми, ме води към тази цел. Всичките ми качества и таланти са ми дадени, за да служа на тази цел.

Самота

Самота, приятелко стара,
поседни до мен пред олтара
на мечтите ми - птици красиви,
на надеждите - някога живи,
а сега просто тлеещи бавно
в сиво-бялата пепел - забрава.

Докосни ти душата ми с пръсти,
оцвети я със багрите пъстри
на лалета, синчец и на рози...
Погали ти нозете ми боси
и с роса окъпи ги в тревите -
със сълзите ти чисти покрити.