Discord

животът ми се пълни със душѝ
но няма ги лицата
навярно лесно е да се греши
сред пълни непознати

Две души

(на двама приятели)

какво задържа две души
какво обвързва и руши
какво сближава и разделя
какво съдбата определя?

дали е огън или плам
дали е крепост или храм
какво ги кара да се влюбят
дали печелят или губят?

навярно някъде във тях
живее чувството за грях
и - чули зов - те съгрешават
това докрай ги приближава!

Март - на двама ДРУГАРИ

Честита Баба Марта!

на вас другари пожелавам
още много светли дни
в душите да гори жарава
зло да бяга - да странѝ -

дано животът поднесе ви
още много смях - любов -
и тишина и мир душевен
има в този благослов

децата да пораснат смели
умни весели добри
да следват все големи цели
- всеки връх да покори -

а мястото сред вас да не е
тъй далечно все за мен
да бъда близък ваш копнея
и приятел - някой ден

Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

На пазара на души

елате на пазара на душѝ
на душѝте празни на пазара
където грозното така рушѝ
и расте противната поквара

тук всеки е така успял красив
най-велик и най-оригинален
но крие се зад образа фалшив
той - самотник глупав жалък -
тя - отрано престаряла -

тук партия е всеки тъй добра
да се чудиш как не е загаджен
но как ли още никой не разбра
той - клишета само ражда
тя - кипи в порочна жажда

елате на пазара на тела
на телата гнили на пазара
където кривите огледала
на греха разпалват днес пожара

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

От любов и родина

мракът бавно обгръща ни
душите после и къщите
не не ми говорете
вижте хора - прегръщат се -
различни уж но са същите
обич иска сърцето!

крачат бързо войниците
и ронят майки сълзите си
но това ще премине
вижте хора - събуждат се
че по е силна тя - нуждата -
от любов и родина!

От вас не искам нищо

знаете ли
вие всъщност не ми трябвате
за да пиша

необходими са ми
капка от очарованието
цвета на очите ви
аленото на устните
овалът на лицето
топлотата на усмивката

нуждая се от
няколко часа присъствие
няколко думи във чата
да усетим същността си
взрели се в душите

вие всъщност не ми трябвате
за да пиша
от вас не искам нищо

но остава отворен въпросът
без диалог без среща
как да ви докосна

изглежда искам нещо?

В полите на планината

в полите ласкави на планината
детето-езеро лежи
потоци пъргави към него скачат
от риби то гъмжи

със облаците бели си играе
успява тях да утеши
провожда ги тогаз към рая
ведно с човешките души

Гола

сърцето ти тупти
като на гондола
по тялото блести
на капки пот

така красива си
гола

в очите ти - небосвод!

и двамата сливаме
тела и душѝ

и двама откриваме
днес как се греши


сърцето ти тупти
след миг ще изскочи
ах моля те прости
за танца порочен

от обич съм болен
в този живот

макар и различна
аз пак те обичам

и не за пари
не за имот

в очите гори
безкрай небосвод...

а ти

все тъй красива си
гола

Две души

две душѝ самотни
подават си ръка
тъжни и сиротни
изгубени в нощта

две сърца самички
протягат длани те
момък и момиче
а мракът в тях расте

две душѝ самотни
ги свързва само чат
тъжни и сиротни
говорят а мълчат

Сняг

колко чисто колко бяло
в сняг е пътя цял
в сняг са къщите колите
бели днес са и душите
и светът е бял
като ярко огледало

Когато няма муза не пиши

когато няма муза не пиши
дори до смърт да те души
болката и тя да е жестока
знай душата е дълбока
и може тя да удуши
и доброто и порока
и от живец да те лиши

затова

когато няма муза не пиши

Твоята дарба

твоята дарба граничи с вълшебство
умееш души да увличаш
омагьосани те тръгват след тебе
и в унес творбите ти сричат

На твоите пръсти магията

на твоите пръсти магията
пленява сърца и души
такава е тя - орисията -
че словото ти не греши

Не движим вече

не движим вече
в кръгове еднакви
съдбата рече
единак си
гледай си уроците
далече
стой от пороците
но това не значи
че съм ви забравил
дълго си налагах
да не мисля
с работата бягах
от Истината
а тя е много проста
двама с тебе
Огън носим
                в душите
а твоят огън
                го пали Тити

Души погубени

души погубени, разбити,
души, проклинащи си дните,
души, които давят в бира,
това, че никой не разбира,
това, че огън ги изгаря,
това, че чакри се отварят
всеки миг блажен и весел,
и ужасна е тяхната песен

и прекрасна е тяхната песен...
идваща направо от сърцата,
за гушата да хванеме съдбата
да стискаме докато млъкне

сега, когато в нас се мръква

Смъртта

Кой по вратата ми блъска?
Късно. Студено. Зимъска!
И вън светкавици лъскат!
Кой по вратата ми блъска?

Аз съм Смъртта и те чакам!
Време. Наред си. За Мрака!
Но как? Детето на мляко?
Аз съм Смъртта и те чакам!

Няма нивга да отворя!
Посещавай други хора!
А е близо и затвора!?
Няма нивга да отворя!

Аз съм Смъртта и те викам!
Подчини се. Идвай ти мигом!
Зная как да те изтикам!
Аз съм Смъртта и те викам!

Казах, няма да те пусна!
Давам ти в замяна пустош,
пълна със душици други.
Но тук няма да те пусна!


Тръгвам вече с бързи крачки!
Гледай ти да няма плячка!
Ти и малкото юначе...
Тръгвам вече с бързи крачки!

Тази вечер мълчаха телата ни...

Тази вечер мълчаха телата ни,
в тъмнината безмълвна запратени,
и вървяха в синхрон краката ни...
- до дома ти далеч изпращах те -
и разговаряха душите ни
в глъчката хорска запокитени...
Те не говореха - крещяха! -
- Но себе си без маски бяха -
в лед зъзнеха,
във огън те горяха...
И когато тръгнах си,
очите ми искряха...

Разказвай ми наволя...

Разказвай ми на воля...
едно само те моля,
изчакай ме напролет
ти с китка във косите
и с мека бяла рокля.
Едничка сред жените
ще си. И ще си моя!
Преплетени, съдбите
играят свойта роля
и сливат се душите
с тез слова,
затова
разказвай ми на воля,
до срещата напролет!