Какво съм?

оглежда се всичко във мене
но не съм огледало
улавям и дребни промени
и облаци в бяло
и части от цяло
във мене живеят вселени
но не съм огледало

лежа не задавам въпроси
само този:
какво съм?

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

гората в езерото се оглежда
гласи се като млада дама
а горе облак с бяла прежда
изплита райска панорама

листата - в пъстра са палитра
от зелено чак до алено
и ето птиците излитат
да целунат залеза

седя замислен до водата
и край мене падат листите
кърви от раните душата
есента по ней е писала

Сняг

колко чисто колко бяло
в сняг е пътя цял
в сняг са къщите колите
бели днес са и душите
и светът е бял
като ярко огледало

Огледалото на Съдбата

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която обичам
макар и различен
от всичките хора
дръпнах отскоро
доста нагоре

имам си музи
имам приятели
имам и работа
която ме радва
и моята младост
макар попрезряла
все още е цяла
в душата ми бяла

и непокътната
отразява се пътя ми
на Съдбата в Огледалото

Огледало от елмаз

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
то същността ми вярно е предало,
то - стъклото от елмаз.

Нежна съм като кошута,
като извор - чиста, аз,
дълго по света се лутах,
със сърце под чужда власт!

Обич в мен цъфти и зрее,
като лава - вряща, аз,
Слънцето във мен живее,
пускам го в света за вас!

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
Виждам отвъд човешкото си тяло -
същество от лед и страст.

Пред огледалото

огледалото отсреща
гледам преди всяка среща
образът му ми допада
че съм чиста умна млада
то показва колко зла съм
с образ изкривен опасен
в него само не личи си
колко много те обичам

Ти ли си?

сънувам сън
с някого навън
докосват се ръцете
устни като цвете
разцъфват алени
и сливат се в едно
наоколо е тъмна нощ
кожа като огледало
нежна и ужасно бяла
като черни дупки ириси
май познах те

ти ли си?

Понякога

Понякога, когато
в огледалото погледна,
виждам в него сянка бледна
на нещо непознато.

Може би е грях забравен
или несторен още грях,
може би е смях забавен
или изтъркан вече смях.

Може би е в мен доброто,
което сторил съм в живота.
Може би е нещо чисто,
хубаво като мънисто.

Може би съм аз самия,
моя двоен, странен лик –
бил съм долен
и велик
и не трябва туй да крия.

Понякога, когато
в огледалото погледна,
виждам сянка в него бледна,
сянка тъй позната!