Живеел някога един поет

живеел някога един поет

той виждал различно света

където другите виждали смет

той виждал дивна красота

където другите виждали смърт

той виждал нов живот

живеел той в прелестен кът

под звезден небосвод

за него бил целият свят

голям разперен лист

и колкото дълго живял

оставал си чист

той искал всичко околовръст

във стихове да претвори

и Бог с ужасната си мъст

осъдил него да гори

живее днес един поет

безсмъртен и велик

но не може той да спре

да пише и за миг

Няма ден

не няма ден нийде по-велик
от днешния
душите ни стават чисти в миг
щом срещнат Го

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че само с взор в Неговия лик
успешен си

не няма ден нийде по-велик
от днешния
че Той е бич както и светлик
за грешния

На Хари 4 - Няма светлина

... а в стиховете твои няма светлина
отдавна е потънала във мрака
не пишеш за любимата жена
какво по дяволите чакаш

ти мислиш си че много си велик
и искаш да си популярен
да бъдеш може само че за миг
така е който е вулгарен

във стиховете твои няма топлина
напомнят камъни студени
те светят като пълната луна
но само нощем - сенки неми

Понякога

Понякога, когато
в огледалото погледна,
виждам в него сянка бледна
на нещо непознато.

Може би е грях забравен
или несторен още грях,
може би е смях забавен
или изтъркан вече смях.

Може би е в мен доброто,
което сторил съм в живота.
Може би е нещо чисто,
хубаво като мънисто.

Може би съм аз самия,
моя двоен, странен лик –
бил съм долен
и велик
и не трябва туй да крия.

Понякога, когато
в огледалото погледна,
виждам сянка в него бледна,
сянка тъй позната!