На Маришка и Краси

Приятели любими мои,
от колко знаем се - от век?
Преминахме със вас двубои
и зимни тежки студове!

Желая ви любов и здраве
и още хиляди неща!
На теб - късмет и земна слава!
На него - работа на щат!

На малките - усмивки мили -
и радост, пакости, игри!
И много цели покорили -
в очите огън да гори!

Не искам много - даже нищо -
освен да бъдете до мен...
И аз до вас - чат-пат да пиша -
затоплил ледения ден!

Планината

планината пред теб се издига
нима ще покориш върха?
само огън в гърдите ти стига
гори страха!

и катериш се с последни сили
- далеч е още твойта цел -
и опъват се юнашки жили
тупти сърце!

а когато краят е наблизо
последни сили събери
изкачи се и любов поискай
за враг дори!

Давя се в море

давя давя се в море
искам болката да спре
няма кой да разбере
но пиша
огън огън в мен гори
стига ми смъртта дори
да съм мъртъв до зори
недишащ

Това което в мен гори

това което в мен гори
тоз ярък пламък
запалено е от зори
да гасне няма

това което в мен гори
- една магия -
която хиляди дори
не ще убият

това е древния талант
и ще пребъде
като шлифован диамант
като присъда

Не те познавам

не те познавам
не съм те виждал дори
но ти пленяваш
огън в очите искри
в дланите пламък гори

мойто сърце покори


не те познавам
вече душата боли
кажи тогава
с мене ще тръгнеш нали
огън където вали

моя ще бъдеш или?

Живеел някога един поет

живеел някога един поет

той виждал различно света

където другите виждали смет

той виждал дивна красота

където другите виждали смърт

той виждал нов живот

живеел той в прелестен кът

под звезден небосвод

за него бил целият свят

голям разперен лист

и колкото дълго живял

оставал си чист

той искал всичко околовръст

във стихове да претвори

и Бог с ужасната си мъст

осъдил него да гори

живее днес един поет

безсмъртен и велик

но не може той да спре

да пише и за миг

Когато твориш

когато твориш
в теб огън гори
от мрак до зори
в теб греят Искри

и аз съм творец
и в моя дворец
живее скорец

той пее добре

Нещо красиво

нещо красиво в мен се роди
в мойте гърди
роят се звезди
роят се звезди

нещо прекрасно в мен разцъфтя
в мойта душа
цъфтят рой цветя
цъфтят рой цветя

нещо лъчисто аз сътворих
в мойто сърце
то с пламък гори
то с пламък гори

Огън в очите гори

огън в очите гори
и пръстите пишат ли пишат
листът блести от искри
и думите - живи - въздишат

Баба Марта

Честита Баба Марта!
Бъдете силни и добри,
в гърдите огън да гори,
успявайте от старта!

По пътя си без карта
ходете право и напред,
и нека всичко е наред,
да бъде по стандарта...

Честита Баба Марта!

Растат ми криле

ле-ле-ле растат ми криле
мах-мах-мах със силен размах
ле-ле-ле над тучно поле
пях-пях-пях да литна успях

ри-ри-ри летя над гори
ни-ни-ни и над планини
ри-ри-ри но в мене гори
ни-ни-ни жад за добрини

аз-аз-аз но ангел съм аз
ро-ро-ро и правя добро
ас-ас-ас на вас и за вас
ок-ок-ок на лоши урок

Огън в очите ти гори

огън във очите ти гори

заедно сме от зори
край нас земята силно пуши
а в мене ти се гушиш

пламък щом си ще ти бъда дим
и един до друг седим
край нас земята все изгаря
щом очите си отваряш

Музиката влива се в мене

музиката влива се във мене
като приливна вълна
чувствам вътре цялата вселена
както своя плод жена
в мен тупти и диша и живее
всичко живо на света
в мен и слънцето гори и грее
и е с него любовта

Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!

Гори ми сърцето, гори

Гори ми сърцето, гори,
а не тлее...
Приятели бяхме добри
и копнеех...
Сега пък душата в снега
се белее...
Подадох ти свойта ръка -
и пое я!

Не ме мъчи...

Не ме мъчи ти със усмивка,
в сърце лъчи... Ах, дай почивка!
Душа горчи... А ти се смееш...
И две очи, които пеят...

Как ми се иска

как ми се иска някой ден

във мен

друго нещо да има освен

болка и наслада

как ми се иска някой ден

душата ми пощада 

да намери

наместо на площада

на изправената клада

да гори 

във болка и наслада

пред хора близки и далечни

ето я - изгаря вече

истината тя изрече

и с това завинаги обрече се

да гори

във болка и наслада

и във рая и във ада

Живеем различни животи

Живеем различни животи
един от друг сме далеч
остава отворен въпроса
какво постигаме с реч
аз вярвам
дори да се смееш
но вярвам силно
прекалено силно дори
ще успее
огън да се разгори
там дето
делят километри
че може само със слово
да лумне пламък отново
там дето и въглен
не можеш намери