Женската усмивка

женската усмивка
женският смях
търся без почивка
търся без страх

те са ми храната
жаждата с тях
засищам в душата
без да е грях

женската усмивка
женският смях
пивото са пивко
поривът плах

Магия

когато в думите вече няма магия
когато словото нищо ново не крие
щом от речта ти е всичко източено
и не показваш в гърдите клокочещото
тогава е време за дълга почивка
провала приеми с голяма усмивка
не е на света края и няма да свърши
повярвай не си последен не си и първи

Не ме мъчи...

Не ме мъчи ти със усмивка,
в сърце лъчи... Ах, дай почивка!
Душа горчи... А ти се смееш...
И две очи, които пеят...

Какво съм аз?

Аз съм пиявица, в хората впита.
Пия кръвта им от рани открити.
Аз съм и Дявола, вземащ душите.
Всичко поглъщам и после души ме:
болка, наслада, гняв и покой
блъскат се в мене като прибой...
нито секунда аз нямам почивка
мислите лутат се - и ги изливам...
Аз съм и кърлеж - един паразит,
в чуждата радост и мъка забит.
Всичко най-лошо, което се сетиш
ти наречи ме.
                   Но аз съм поет.