Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

Женската усмивка

женската усмивка
женският смях
търся без почивка
търся без страх

те са ми храната
жаждата с тях
засищам в душата
без да е грях

женската усмивка
женският смях
пивото са пивко
поривът плах

Момче и момиче

срещнаха се момче и момиче
никой от тях
не знаеше как да обича
несторили грях
от греха бе ги страх
душите си разсъбличаха
а сърцата се вричаха
с трепет плах
думи нежни изричаха
и това сякаш им стигаше
бе любов като в книгите