Две души

(на двама приятели)

какво задържа две души
какво обвързва и руши
какво сближава и разделя
какво съдбата определя?

дали е огън или плам
дали е крепост или храм
какво ги кара да се влюбят
дали печелят или губят?

навярно някъде във тях
живее чувството за грях
и - чули зов - те съгрешават
това докрай ги приближава!

Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

На пазара на души

елате на пазара на душѝ
на душѝте празни на пазара
където грозното така рушѝ
и расте противната поквара

тук всеки е така успял красив
най-велик и най-оригинален
но крие се зад образа фалшив
той - самотник глупав жалък -
тя - отрано престаряла -

тук партия е всеки тъй добра
да се чудиш как не е загаджен
но как ли още никой не разбра
той - клишета само ражда
тя - кипи в порочна жажда

елате на пазара на тела
на телата гнили на пазара
където кривите огледала
на греха разпалват днес пожара

Nightcore - I wanna be your slave

Nightcore - I wanna be your slave
(може да се пее на оригинала)


Ах нека съм робиня
но да те притежавам
и да ти вдигам пулса
като влакче на забава
ах нека съм добричка
но и да бъда лоша
прощавам бързо всичко
но щом набарам ножа...
обичам те от скоро
не просто естетично
и искам твойто тяло
красиво, електрично
наричаш ме чудачка
и зная че те плаша
сълзите си изплаках
това е просто жалко
когато огладнееш
аз пак ще те нахраня
лицето твое грее
боя не ми остана...
и всички победила
да губя на площада
дори и клоун ще бъда
само за да те зарадвам
ще бъда с*кс играчка
ще бъда твой учител
и нека съм греха ти
молитви да прочитам
и щом ме заобичаш
тогаз да те зарежа
за тебе – Афродита
за мене ти си Парис

защото съм сукуба
която търси изкупление
и също адвокатка
която търси изкупление
и също съм убийца
която търси изкупление
аз съм проклето чудовище
което търси изкупление

И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Щом погледна

щом погледна
в сините очи
вечност ледна
в тях личи
непрогледни
облаците в тях
за последно
сторих грях

Душата излезе от гроба

душата излезе от гроба
заровен бях жив
ранен бях от завист и злоба
от долни лъжи

душата е вече свободна
под ярко небе
душата със рана прободна
лекувана бе

душата излезе от мрака
където живях
годините минаха
чаках
без обич без грях

Женската усмивка

женската усмивка
женският смях
търся без почивка
търся без страх

те са ми храната
жаждата с тях
засищам в душата
без да е грях

женската усмивка
женският смях
пивото са пивко
поривът плах

Замълчи, сърце!

Замълчи, сърце! Но не можеш, нали?
Как да страдаш в тишина,
без да кажеш защо те боли?
Вечно заради жена!

Протегни ръце! Туй не можеш дори!
Да не нараниш от страх,
по-съгласен си да изгориш...
Заради несторен грях!

Момче и момиче

срещнаха се момче и момиче
никой от тях
не знаеше как да обича
несторили грях
от греха бе ги страх
душите си разсъбличаха
а сърцата се вричаха
с трепет плах
думи нежни изричаха
и това сякаш им стигаше
бе любов като в книгите

Убийство

грях ли е
че толкоз те обичам
че за теб убих
грях ли е
че болката изтича
цяла в този стих

"Иван умря", написах.
И умря Иван, улисан,
падна в шахта зейнала.
И лицето грейна ми.

После, "Погребение",
плака като ученичка,
после, "Непотребно е
да те лъжа. Обичам те"

И всичко се реши,
с едно убийство писмено,
събра то две души
защото стана истинско.

Забравих веч какво е страх

Забравих веч какво е страх,
протегнал меч в небе летях...
Свободен като птица!
Пресичах зло и в зло пламтях,
във мрак стъкло бе моят грях...
Видян с очи на жрица!

На Савата

Стари друже, за тебе се сещам
пак с мъка в гърдите гореща!
Преди колко, кажи ми години
последно си казахме нещо?
Забрави ли моето име?

Нима моят грях непростим е?


Аз обаче те помня отлично
и с болка в гърдите ти пиша!
Не искам, повярвай без мяра
да дойде и краят на всичко!
Добре е да имаме вяра!

Защото е вярата цяра!

Пътувам... почти съм там...

Пътувам... почти съм там...
Там, където тегли ме сърцето!
Чувствувам... като че знам...
Ти ме галиш нежно по лицето!
В тези мигове сякаш се топя
в ръцете ти.
Не съм момичето, което бях,
а цвете съм,
не е грешен никой грях,
и чезнат там
всяка плахост, всеки страх!

Бих...

Обичам ви повече от всичко:
- от живота
- от храната
- от въздуха...
Бих се отказала от тях
заради вас.
И бих поела смъртен грях
заради вас...
Бих престъпила закона
заради вас,
бих откраднала икона
заради вас,
бих се хвърлила в жарава
заради вас...
Не зная колко ми остава,
но никога не ще забравя
дълга си майчин аз!

Създателят

Чувствам се могъщ
мислите ми като дъжд
създават Вселени
хиляди Вселени
във всемира разпилени
в необятните пространства
моят разум мощен странства

Чувствам се велик
дъжд от мислите вали
чудно ми е що ли напоява
щом Взривът е моята поява?

Аз съм Разум чист и силен
Мой баща е Абсолютът.
Пред мойта мощ и твърдост
и пространството се чупи.

Да съм сила, да съм огън,
туй съдбата ми е отредила
но съм тъжен и самотен
та макар и със безкрайна сила.

Зная, зная, в самотата
ще създам подобие на мене
ще му влея свободата
да избира и да се променя

---

Твар презряна и лукава
как срамувам се от тебе
че те сътворих такава
и отгледах те от бебе

Шест еона цели сътворявах
аз един перфектен разум
той не трябваше да съгрешава
ти греха му в миг показа.

---

Направих го от завист, ТАТКО,
защото в мене ти не вля душа
ти направи ме една играчка
и каза ми наволя да греша.

Защото бях аз проста имитация
суров продукт, дефектна стока,
а кажи щом изтече пробацията
няма ли да ми изстискаш сока?


---


И да говорим, думи са излишни
няма смисъл да се ровим
в грешките предишни.
Вече са хората от мен отделни
не помагат ни скрижали
ни книгите свещени.

---

И пак самотен аз се рея
из пространствата всемирни
пак съм всемогъщ и силите владея
но започвам да се питам
за какво живея?

Десети ден кърви небето

Десети ден кърви небето вече,
Бог от нас отдавна се отрече...
пресъхнали са коритата на реките
не дават плод нивята,
безплодни са жените,
не раждат кравите, овцете,
а нивите ссухрени изгарят.

Десети ден кърви небето вече,
но ще слезе Ангел с Огнен меч и
ще въздаде кому каквото трябва:
на бедни - хляба,
от богатите ще вземе
и ще ги запрати във котли горящи,
и нивята ще са весели, цъфтящи!

Десети ден кърви небето вече
а утре е на Съд деня последен,
тъй отдавна наш пророк предрече
нека спи спокойно всеки беден.