Стих мой

когато ме погне нелепият страх
- че нейде от мен ще се скриеш -
тогава избухва душата във смях
- ти стих тих - ти моя магия -
как още любими мой хич не разбра
- щом с мъка докрай се напия -
- отприщя ли плам и стихия -
ще бъдеш ти винаги само това
- което от себе си крия! -

Март - на двама ДРУГАРИ

Честита Баба Марта!

на вас другари пожелавам
още много светли дни
в душите да гори жарава
зло да бяга - да странѝ -

дано животът поднесе ви
още много смях - любов -
и тишина и мир душевен
има в този благослов

децата да пораснат смели
умни весели добри
да следват все големи цели
- всеки връх да покори -

а мястото сред вас да не е
тъй далечно все за мен
да бъда близък ваш копнея
и приятел - някой ден

Женската усмивка

женската усмивка
женският смях
търся без почивка
търся без страх

те са ми храната
жаждата с тях
засищам в душата
без да е грях

женската усмивка
женският смях
пивото са пивко
поривът плах

Не разбираш, нали?

Не разбираш, нали,
че дори да боли,
аз тук съм за теб,
през вихър свиреп,
през огън и лед,
и знам, че звучи
леко пресилено -
всичко е истина:
във мрак и лъчи
както искаш мъчи ме
с твоя поглед лъчист
както решиш наречи ме,
но ти си за мен
лъч в зимен ден,
смях в тъжен ден.
Порив топъл,
нежен вопъл...

Гавра с вампир

Ммм, колко вкусна е кръвта ти,
ще те смукна двайсет пъти,
после ще те пусна бледна,
за да не е за последно,
а когато пак си сочна,
аз отново ще те почна,
и ще смуча, и ще смуча,
от кръвта ти ще получа
много сила, витамини...
И живот плюс сто години.
И когато я докрай източа,
Теб, читателко, аз ще нароча -
отначало почвам, скъпа...
Колко вкусна е кръвта ти!

Сънища наяве

Аз затварям очи... и съм на морето...
Климатика бучи... и не е горещо...

Запушвам уши... и ето ме в Рила...
Но дим ме души... цигарка са свили...

И крещят в коридора... хайде, стига, бе хора...

Петък следобед е, жега, и не ми се работи...
Дай ми моренце, и излет, да си гледам живота.

А вие ме гъчкате в тясната стая
от мързел умирам аз... види се края...

Самоназидателно

Стегни се, човече,
излагаш се вече -
като медуза разплут
на стола лежиш
нито видян, нито чут
ти тихичко спиш...
не спиш, ами дремеш,
тъй - да мине време...
Климатика разхлажда.
За какво ти се плаща?
Стегни се, човече,
не ще трае вечно!

Усмихни се на света!

Тъжен си и зле, и болен,
нищо не върви при теб.
Виж напъпилата пролет
как разбива всеки лед.

Депресиран си и мъка
с сила страшна те души,
чуй ти моята заръка
тя дано те утеши:

Усмихни се на света!
Вдишай тази красота!
Чуруликащите птички,
весели рекички
чуй и смях девичи...
И бълбукащи потоци,
весели жабоци
виж, момчета боси...
прегазили реката.
Теменуги росни.
Усмихни се на света!
Вдишай красотата!

Черен хумор

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Ръцете си давам, Яна не давам на турска вяра!

Отрязали му ръцете.

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Краката си давам, Яна не давам на турска вяра!

Отрязали му краката.

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Езика си давам, Яна не давам на турска вяра!

И тъкмо палачът му изпънал езика и се подготвил да му го отреже, когато се намесила хубавата Яна, която гледала отстрани:

- Спрете! Спрете! - развикала се истерично тя, изтичала до площада и, като се надвесила над осакатеното му тяло, прошепнала тихичко в ухото му - Йовчо, миличък, Доган ще ме води на Тасос да се женим, ще ми дадеш ли благословията си преди да ти отрежат езика?

Пародия на Валери Петров - Под луната

Гледам как днеска в актьорската трупа
етюдите всякой набързо претупа.
Пуши един, двама ядат, 
а пък трети говори...

А режисьорът само седи и се мръщи 
и соли ги всички със думи присъщи,
обхванат от гняв (не)престорен:
"Не, не съм доволен!" 
"Хич не съм доволен!"

В туй време отгоре девойките леки
разкъртват тавана, и носи се екот -
те тупат ли, тупат... и тупат, и чупят...

На сцената нямаше още магия
и тъкмо когато ми писна от тия... 
девойки... красиви, с подкови железни,
които пристъпяха тихо и нежно...

си бръкнах във джоба, извадих шишето,
и бързо излоках на екс елексира,
съставен от уиски, ракия и бира
и стана ми леко след туй на сърцето...

И вляха се в вените огън и сила,
и от благодарност неземна окрилен,
простих и забравих на всички вината
и заедно пихме без шум под луната.


Оригинал:


Гледам как днеска хазяйската котка
е толкоз послушна и кротка;
вече във прясното мляко не бърка,
с опашка извита в крака ми се търка
и мърка ли, мърка... мърка ли, мърка...

Но нещо ме тайно подсеща
отде е таз обич гореща...
Всяка година й давят, горката,
слепите рожби в реката!

Тази година окоти се пак,
ала от котета никакъв знак;
беше се тя изхитрила -
рожбите свои бе скрила.

А вчера във службата бях аз дежурен
и върнах се късно, и в дворския бурен
четири котета, видях, под луната
играеха някаква игра чудновата:

търкалят се, гонят се и се прескачат
но, което бе странно, без никак да мячат;
четири котета - и смешни, и жални,
играеха свойте игри нелегални...

Ах ето ви, значи, къде сте били!
Ами сега? Да ви хвана, или...
Аз дълго ги гледах и накрай се разсмях;
и сякаш бе хванато в някакъв грях

след миг беше цялото сборище скрито
под някакво хвърлено старо корито
отдето, издръпнато зле
трептеше едно опашле...

После подробности други не зная.
Навярно са казали на майка си тая
случка среднощна и тя без съмнение
днеска затуй е с добро поведение.

Ами сега, щом й рожбите знам
на лошите може би ще ги издам?
Мър-мър - бъди добър?

А може би другаде тя ги е скрила
и от благодарност към мене е мила,
задето простих им тогава вината,
че бяха играли без шум под луната.

Мони

Мони, Мони, Мони,
от погледа ти електрони
към мене на вълни летят.
Когато спя,
когато ям макарони,
умът ми е при Мони...

Мони, Мони, Мони...
не, няма щитове и брони,
които да ти устоят...
Когато спя,
говоря ли по телефона,
умът ми е при Мони...

Мони, Мони, Мони...
като мед примесен със лимони
сладко-кисел е вкусът...
Когато спя,
когато свирят тонколони,
умът ми е при Мони...

И знам, жени има милиони,
но умът ми е при Мони...

Смехът лекува

Толкоз болка има по света,
но и много красота!
Потекат ли сълзи по страни
избърши ги и се усмихни -
смехът лекува.

И дори животът да е лош,
и да нямаш пукнат грош,
усмихни се и махни с ръка -
няма винаги да е така.
Не го умувай.

Ако сам останеш и боли,
и в душата сняг вали,
не унивай, не тъжи, а знай -
щом се бориш и вървиш докрай
светът ликува.

Толкоз болка има по света,
но и много красота!
Потекат ли сълзи по страни
избърши ги и се усмихни -
смехът лекува.

На един приятел

Върви по пътя свой
съвсем самичък.
Срамлив е малко той,
но е добричък.

Труда си не цени...
не се обича.
Пред хубави жени
бая се спича.

И мрънка всеки ден...
за всяко нещо.
Но уред повреден
поправя вещо.

Завършен техничар,
той всичко знае.
На тайните е цар,
докрай потаен.

Но който доближи
до тази същност,
ще бъде със лъжи
в мига отблъснат.

Защо тогава аз
тъй настоявам
и с всеки ден и час
го опознавам?

За да узнае вече той -
че тъй е с всички!
И че върви по пътя свой...
но не самичък.

Какво пишеш, поете...

Какво пишеш, поете?
Изтъркани глупави рими,
защо ли - "E, нека да има..."
Метафори някакви странни
оставащи все неразбрани.

Защо пишеш, поете?
Дали е защото сърби те...
или да опишеш съдбите
на хората близки за тебе?
А може би просто потребност?

А какво е поезия всъщност?
Да нанижеш няколко срички
във ритъм и стъпки, и всичко?
Да опишеш няколко случки -
да кажеш - "Я, май се получи..."

Или пък е нещо насъщно?
Да излееш душата на листа,
със думи - красиви мъниста?
Да извадиш сърцето на показ?
Да стенеш и виеш от болка?


Какво е... май никой не знае?
Защо ли се мъчиш тогава?
На село иди да копаеш...

Май само това ти остава.

Новата 2013 - песен на студента

Идва вече Новата година
в нашата изстрадала родина...

Посрещаме я с фойерверки,
с римски свещи и с пиратки.
Не мислим още за заверки,
за изпити и за поправки.

Посрещаме я със колеги,
с приятели или с роднини -
споделяме със тях котлети
с ориз, туршия и сланина.

Идва вече Новата година
в нашата изстрадала родина...

Посрещаме я и с надежда
да е светло и красиво утре-то,
която - както ни изглежда -
не ще надживее даже утрото.

Но тя ни стига да се борим
за по-добро и чисто бъдеще,
към което дружно ще отворим
мостове, АЕЦ-и и пътища.

Идва вече Новата година
в нашата изстрадала родина...

Пародии: D2 - Старите дни

Стари жени - зъболекарски ремикс


Аз те моля, разтвори зъби...
ти недей да плачеш, няма да боли,
от мойта стая бяла със безброй машинки
къде ще бягаш?

Бяла стая, във нея двамата...
Защо затвори бързо своите уста?
Защо света погледна с насЪлзени очи?
Лицето ти се сгърчИ, усмивката промених,
парите ти заличих.

И не искам вече да поглеждаш назад
в кабинета мой със безброй машинки,
върви при другите с ченета фалшиви;
мечтая лудо за стари жени...

Стоя спокойно с машинка във ръка...
Зъбът умира бързо и с него плаката.
Политам там при Касата...
Лицето ти се сгърчИ, усмивката помрачих,
зъбите ти заличих – моля те спри.

[припев]

Аз те моля, разтвори зъби,
Мечтая лудо...


[припев] 2x

Пародии: Нети - Луната спи

Петелът спи.


Петелът спи безплътен призрачен сън.
И песът спи – със кучешко търпение.
Петелът спи – кокошки квакат навън.
Петелът спи, петееелът спи.
Петелът спи, а някой краде жици, друг
изкъртва греди.
Съвсем тихо.
Петелът спи, а някой плете чифт терлици
Петееелът спи.

Петелът спи, а също стадо кози.
И песът спи със тъпо упоение.
Петелът спи, а някой друг пък коси.
Петелът спи, петееелът спи.

Петелът спи, а някой краде жици, друг
разбива коли.
Съвсем тихо.
Петелът спи, а някой плете чифт терлици.
Петееелът спи.

Петелът спи безплътен призрачен сън.
И песът спи – със кучешко търпение.
Петелът спи, а чужди мургави вън...
Петелът спи, петееелът спи.
Петелът спи, а някой краде жици, друг
изкъртва греди.
....

Новогодишно, студентско

Eто че пристига Новата година,
а аз седя във хола и си пия вино.
Наоколо гърмежи, тътен и понеже
писна ми от гюрултия, почнах аз да пия
още рано-рано вино и ракия.

Ето че пристига Новата година,
а аз седя доволно и замезвам фино.
Отляво ми конспекта, вдъхва той респект, а
отдясно ми три тухли – от формули подпухли.
Ой, съдба студентска, мъка абсулвентска!

Ето че пристига Новата година,
а аз седя и спомням миналата зима.
Взехме ний заверките, пийнахме отвертките,
и за първо полугодие, учихме що годе.
И тъй премина леко, стигнахме далеко.

Ето че пристига Новата година,
а аз седя заровен в листове до шия.
То не е електротехника, през срока непогледната.
То не е и математика, непозната ни тематика.
Измервания и проводници – изпити негодници.

Ето че пристига Новата година,
а аз седя самотен, дишам си и пия.

Стипендия

Седя си и си пия биричка,
а конспектът е полегнал срещу мен.
А аз за теб си мисля миличка,
във този хубав, слънчев ден.

Уви, огромен път дели ни двамата,
стотици страници навярно ни делят
от конспектът по машинознание,
със който тъй върви сега сънят.

Жадувам да съм с тебе, миличка,
а не със Поасон или със Даламбер,
със тебе двама в мойта виличка
да си лежим с лежерен маниер.

Но толкоз нещо има помежду ни,
то нитове, то шпонки, то резби,
не можем да си кажем две-три думи,
разделят се навярно нашите съдби.

А как боли ме зарад тебе миличка,
че не ще се срещнем нивга аз и ти,
за туй седя си и си пийвам биричка,
а пинът ми за тебе ми шепти…

На прощаване (за заверки)

Не плачи майко, не тъжи,
че не взех азе заверка,
заверка, майко, подпис,
та тебе клета оставих,
за триста лева да жалиш!
Но кълни майко, проклинай
таз доцентска черна прокуда,
дето нас не даде заверка,
да ходим да се скитаме,
по аули, по кабинети, по зали.
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може стар да завърша,
ах утре като не взема
мечтаната заверка.
Но кажи какво да правя,
кат си ме майко родила,
със сърце, майко, каръшко,
та сърце майко не трае,
да гледа доцент, че бесней
в майчин ми университет:
там дет съм бягал от лекции,
и съм нагъвал сандвичи,
там дето либе хубаво
едно на хиляда черепа,
пъстри си очи вдигнеше
и право ги в сърце забиеше,
там дето баща и братя
понякога следват със мене.
Ах, мале - майко каръшка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече книжка нарамих
и на глас тичам студентски,
срещу врагът си доцентски.
Там аз за мило, за драго
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък каквото сесия покаже
и честта, майко, каръшка!
Пък тогаз… майко, прощавай!
Ти, маце, не ме забравяй!
Колеги тръгват, отиват
пътят е страшен, но славен:
аз може стар да завърша…
Но стига ми тая награда,
да каже нявга студентът:
не записа сиромах зарад заверка
за зарверка и за невзети изпити…