Какво към теб изпитвам?

Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Защо ли все те питам
де си, как сте със децата?
Защо ли любопитствам
стига ли една заплата?
Да, искам да опитам
твойта зелена салата!
Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Любов във ней попива,
в нея ти си със децата!

Тежко, брате, се живее

Тежко, брате, се живее
с минималната заплата,
от сърцето кръв се лее
и започват пак теглата:

обличай, храни,
на градина води ги,
и тичай, хвани
автобуса петица...

(на работа - ужас,
товарят те зверски,
уж все си им нужен,
а пак ти се дзверят...)

после ги връщай,
храни, преобличай,
все си е същото...
Но ти ги обичаш!

Тежко, брате, се живее
в тази прогнила държава,
никой никой не милее,
искат все да притежават!

Когато работата те притиска

Когато работата те притиска
да вършиш онова що хич не искаш
припомни си часовете глад
и борчовете от родини
и стегни се, ти си още млад
и чакат те безброй години
на същия труд неприятен
във всяко едно предприятие...

Самоназидателно

Стегни се, човече,
излагаш се вече -
като медуза разплут
на стола лежиш
нито видян, нито чут
ти тихичко спиш...
не спиш, ами дремеш,
тъй - да мине време...
Климатика разхлажда.
За какво ти се плаща?
Стегни се, човече,
не ще трае вечно!