На зъболекарката ми

На С.

Престъпвам бавно прага
на кабинета лично ваш.
Сърцето ми се стяга
и заболява ме глава!

Поисквам да се върна
обратно в своите следи
и знам, не ще съм първи -
страхът обаче не вреди.

Посрещате ме нежно,
с машинки много - ужас жив!
Забивате небрежно
упойка в мен. И ме души!

"Отваряй муцка!", чувам,
и става доста леко в миг.
С вас весело общувам,
дори и да не сме сами.

Минава време... И край!
Зъбът ми вече е готов.
Защо се мъчих? Познай!
Сега захапвам като нов!

Излизам пак от прага
на кабинета лично ваш...
Защо ли все отлагах
толкова дълго аз това?

Тежко, брате, се живее

Тежко, брате, се живее
с минималната заплата,
от сърцето кръв се лее
и започват пак теглата:

обличай, храни,
на градина води ги,
и тичай, хвани
автобуса петица...

(на работа - ужас,
товарят те зверски,
уж все си им нужен,
а пак ти се дзверят...)

после ги връщай,
храни, преобличай,
все си е същото...
Но ти ги обичаш!

Тежко, брате, се живее
в тази прогнила държава,
никой никой не милее,
искат все да притежават!

За най-добрия ми приятел

Беше три часът през нощта.

Били ли сте на село след полунощ? Еми с една дума - мъртвило. Но, днес беше различно. Облаците, които покриваха луната, бяха бременни с очакване на нещо необикновено.

Хасан беше циганин. Той още си е, макар да не е същия след тази история. А циганин, както обичам да казвам - не е народност, това е професия. Та въпросния Хасан си беше набелязал една къща в района, с ниска ограда и без куче. Къщата изглеждаше поддържана, но като че ли никой не живеше там. 

Хасан държеше щангата и чат-пат потриваше ръце заедно с нея. Човекът, на когото беше къщата, явно беше паралия - три главни постройки, сайвант, гараж.

Хасан се приближи до вратата и опита дръжката. Заключена. За щастие, той имаше телчета и след няма и десет минути, вратата се отключи. Той запристъпва бавно покрай сградата, но изведнъж видя много красиво фонтанче с образа на Афродита. Прибижи го. И тогава...

От трите скрити високоговорителя запищяха сирени, които събудиха цялото село и бяха на път да спукат тъпанчетата на Хасан. Женски глас крещеше през 10 секунди: ACHTUNG! ACHTUNG! След половин минута, тоест шест АХТУНГ-а, от четири страни светнаха 1000 ватови външни лампи, които светеха право в очите на циганина.

Хасан изпусна щангата и беше готов да побегне, когато от горната постройка се появи... един извънземен. Или поне така изглеждаше на циганина, поради светлината и странното му облекло.

Всъщност това беше собственикът на къщата, който беше се облякъл в огнеупорен костюм и на гърба си имаше бутилка пропан-бутан, свързана с тръба, водеща я до дясната му ръка. 
- Ти наруши границите на моето владение! - гласът му минаваше през модулатор, разположен в маската и звучеше едновременно като извънземен и Батман. - Сега ще УМРЕШ!

След тези думи Батман пусна горелката и на фона на немското "Внимание!", гони циганина до края на селото, където той се хвърли в едно езеро, целият опърлен, а нашият герой прецени да не си губи времето, защото достатъчно го е стреснал.