На С.
Престъпвам бавно прага
на кабинета лично ваш.
Сърцето ми се стяга
и заболява ме глава!
Поисквам да се върна
обратно в своите следи
и знам, не ще съм първи -
страхът обаче не вреди.
Посрещате ме нежно,
с машинки много - ужас жив!
Забивате небрежно
упойка в мен. И ме души!
"Отваряй муцка!", чувам,
и става доста леко в миг.
С вас весело общувам,
дори и да не сме сами.
Минава време... И край!
Зъбът ми вече е готов.
Защо се мъчих? Познай!
Сега захапвам като нов!
Излизам пак от прага
на кабинета лично ваш...
Защо ли все отлагах
толкова дълго аз това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар