Защо... не може този миг
да продължи във вечността?
Защо... когато сме сами
не се множи и любовта?
Нощта... красива е жена
и красотата ѝ гори...
Нощта... отвежда на война
тя в тишината с рой искри!
Еуфория...
С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!
Само аз и ти в безвремие!
Нашите мечти в поемите!
Отиваме нагоре-горе-горе!
Високо във простора-ора-ора!
Еуфория...
Ти и аз - сами във Вселената.
Ние-сме-така-свободни...
Наште страхове покорени са!
Имаме-криле-господни...
С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар