Лъчите отровни...

лъчите отровни на мисли лъжовни
пронизват телата и носят теглата
а тъмните бездни в небето безвездно
очакват душите със рани открити
от думи съдбовни със звуци гробовни

Тежко, брате, се живее

Тежко, брате, се живее
с минималната заплата,
от сърцето кръв се лее
и започват пак теглата:

обличай, храни,
на градина води ги,
и тичай, хвани
автобуса петица...

(на работа - ужас,
товарят те зверски,
уж все си им нужен,
а пак ти се дзверят...)

после ги връщай,
храни, преобличай,
все си е същото...
Но ти ги обичаш!

Тежко, брате, се живее
в тази прогнила държава,
никой никой не милее,
искат все да притежават!