От кога се познаваме

от кога се познаваме
от много години
и растем но оставаме
- подобно роднини -

близки и искрени
за всичко и всички
нашите истини
на клетви приличат

аз желая ви бъдеще
изпълнено с вяра
да вървите по пътища
- на тях господари -

силни и можещи
и никой и нищо
да не тревожи ви
със болки излишни

от кога се познаваме
столетия сякаш
и сега осъзнаваме
- че смачкахме мрака -

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

За вдъхновението

кога ще се изчерпи питаш
и мойто вдъхновение
недей изобщо да разчиташ
да има изменение
във близките години
няма да изчезнат
и всичките богини
нито тази бездна
в гърдите ми дълбока
ни очите звездни
на дамите жестоки
затуй изобщо не разпитвай
за мойто вдъхновение
ще бъде дълго и честито
без никакво съмнение

Верен другар си

верен другар си - на тебе разчитам
станем ли старци - пак ще се зачитаме
колко години - гърба ми все пазиш
като роднини сме - често у вас съм

верен другар си - честен и умен
аз - ординарец съм ти със думи

Толкова години минаха

Толкова години минаха, Краси,
какво ли не преживяхме?
С мен бе когато не се понасях,
храна и компания ми поднасяше,
да се разделим не успяхме!

Толкова години минаха, Краси,
животът - озъбено куче! -
кокалът свой успя да опази,
не бяхме крадци, нито монаси,
що комари кръвта ни смучеха!

Толкова години минаха, Краси,
все си най-близък до мене.
И моля се отсега на Пегаса,
да запази тази моя нагласа,
пред теб само ще свия колене!

Минават годините

минават минават годините
нищо не се променя
седя си все тук при роднините
няма живот за мене

но няма нищо аз съм свикнала
мога дълго да чакам
живея с хубавите мигове
знам ще дойде и Някой

На Савата

Стари друже, за тебе се сещам
пак с мъка в гърдите гореща!
Преди колко, кажи ми години
последно си казахме нещо?
Забрави ли моето име?

Нима моят грях непростим е?


Аз обаче те помня отлично
и с болка в гърдите ти пиша!
Не искам, повярвай без мяра
да дойде и краят на всичко!
Добре е да имаме вяра!

Защото е вярата цяра!

Не съм дете

Зная, че съм ви дете,
и това не ще отмине,
но детето ви расте
вече двадесет години!

Днес детето е жена,
а не е дребно сукалче,
жена, която позна
борбата за всяко залче!

Сега жената и сама
се справя във живота,
понася заедно срама
и веселите ноти!

Зная, ще съм ви дете
и това не ще отмине...
Трябва да се отчете,
че изграждам свое име!

Колко бързо ме забрави?

Колко бързо ме забрави,
и със друг ме замени,
с него ти се забавляваш -
дай му вино и жени!

Можеш и без мен да минеш,
и за мен е все едно,
но след няколко години
ще я търсиш таз любов!

По устните ми...

По устните ми още има
следи от твоите устни,
в ума ми пълно е с картини.
Те няма да ме напуснат!

По пръстите ми още има
следи от твоите пръсти,
в ума ми стелят се години:
красиви, весели, пъстри!

Мълвя със трепет твойто име...

Когато работата те притиска

Когато работата те притиска
да вършиш онова що хич не искаш
припомни си часовете глад
и борчовете от родини
и стегни се, ти си още млад
и чакат те безброй години
на същия труд неприятен
във всяко едно предприятие...

Магьосник

Аз магьосник съм велик
и харесах те във миг
и сега ще те преобразя
аз във малко бяло зайче
после бързо ще те отнеса
във покоите си райски...
Там ще бъдем вечно двама
винаги един до друг
без обиди и измами;
ще се грижа аз за теб -
ще те храня, ще те гушкам,
ще те браня от свиреп
вятър духащ
и проклет.
Ще спечеля любовта ти
след години...
И понеже времето,
не тече за мене то,
във моите градини
ще ти върна аз лика
без едничка разлика
и тогава двама с тебе
ще политнем като лебеди
заедно в небето синьо
още хиляди години...

Две очи зелено-сини

Гласът ти е наркотик,
който навлиза в кръвта ми
и обърква всичко по пътя си...
Смехът ти - детски чист,
забива остриета в душата ми...
А очите ти, очите ти...
Очите ти пленяват,
те карат ме да виждам
Вселени
в душата ти кристална,
вселени
в две очи синьо-зелени...
В две очи зелено-сини
мога да се взирам аз
години;
мога да потъна в тях -
градини,
пълни с пролетни цветя...
картини...
Заведи ме, заведи ме
у дома.