Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Чакам те

чакам те
през безкрайните нощи
в напрегнатите дни
чакам те
упорито теб още
сред всичките жени
чакам те
вечно с призива мощен
под звездни светлини
чакам те

На спирката

На спирката на влака чакам.
Не идва той за мен.
А толкоз дълго плаках... Някой
да дойде в този ден!

Седя на пейката самотна.
Край мен животът си тече...
Присъдата ми доживотна
най-близкият ще изрече!

На спирката на влака плаках,
но никой не дойде...
А толкоз дълго чаках някой
любов да ми даде!

Минават годините

минават минават годините
нищо не се променя
седя си все тук при роднините
няма живот за мене

но няма нищо аз съм свикнала
мога дълго да чакам
живея с хубавите мигове
знам ще дойде и Някой

Чакам те

Чакам те. В Мрака си.
Рисувам кървави дракони.
Чакам те. Някоя.
И обич мъртва е знакът ни.

Чакам те. В Мрака си.
Детето първо проплака ни.
Чакам те. С млякото.
Смъртта по жътва нечакана...

Дракон 2

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Завързан съм с вериги яки,
а огънят ми тлее в Мрака.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Не искам повече да чакам
да ме погълне - вечен - Мракът.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Разпервам аз криле могъщи,
политам над реки и къщи
веригите железни скършил...

и Царството на Мрака свърши.


Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.