Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Болка

отнеха ми болката
просто я взеха
и толкова!
ще живееш добре
рекоха
млад да си вечно
и силен и смел
искаш ли?

никога!

прости им боже
невежи са
не знаят че
с болката вземат
надеждата!

без болка животът
безсмислен е
няма без зло
и добро
без лъжа няма
истина!

Кръвта народна

което трябва - ще се случи
което не - то никога не става
живот - озъбено зло куче -
се зъби в злополучната държава

отгоре политици тъпи
съсипват си народа с лакомия
а става всичко много скъпо
и щом глада голям настъпи
ви питам - ще търпим ли ние?

което трябва - ще се случи
което не - то няма как да стане
не давайте вампир да смуче
кръвта народна от кървящи рани!

Кой така жестоко ме наказа

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

стига толкоз
                    прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич
                дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

Забравих веч какво е страх

Забравих веч какво е страх,
протегнал меч в небе летях...
Свободен като птица!
Пресичах зло и в зло пламтях,
във мрак стъкло бе моят грях...
Видян с очи на жрица!

Господар на злото

Майка ми е лоша,
баща ми е добър,
това ме прави мелез и
по мене има белези
от любов и от омраза
и тайни много запазила
дойдох при вас - нормалните
обикновените, баналните,
да ви поднеса
тайната Велика
да ви отнеса
с буря Огнелика,
защото какво е света
без малко зло
като стъбло
от бурен във житна нива
като шал красив отива
на вечерна рокля;
трябва много воля
да откажеш този чуден дар
ти на злото да си господар.

Когато злото

Когато Злото в главата ти шепне
мисли ужасни, коварни и зли,
ти знай, че яркото Слънце ще светне
и ще разсее тез мрачни мъгли.

Рубин

рубин червен във мен гори
усещам ярките зари
как изгарят всичко зло
а прогнилото стъкло
се чупи на парчета
изчиства ми сърцето

Двата бутона

- Пред теб има един син и един червен бутон – каза Съществото и премигна с жълтите си зеници – левият ще активира предавателя, който ще попречи на всяко разумно същество в обсега му да причинява вреда на себе си и на околните.
- Това значи, че никой няма да има право на избор.

Съществото кимна.

- Веднъж активиран, предавателят създава силово поле около себе си и не може да бъде спрян или разрушен. Докато има разумни същества в слънчевата система, те ще бъдат под въздействието му.
- А ние някога ще напуснем ли...

Съществото поклати глава.

- А десният?
- Десният унищожава предавателя.
- Ще може ли той да бъде създаден отново?
- Никой освен нас не може да го създаде, а ние напускаме тази Вселена.
- Какво ще стане ако не натисна никой бутон?
- Ще умреш. – Съществото отново премигна  - Имаш 5 секунди.

5...

Човекът се замисли.

4...

3...

Той се приближи до бутоните.

2...

Пръстът му докосна повърхността на синия бутон...