Когато омраза те хване

когато омраза те хване
със зъбите - сто остриета -
и капка любов не остане
протягаш ти кървави длани
със зейнала дупка в сърцето

когато жестокост те смачка
с юмрука си тежък от камък
и трудно напред е да крачиш
и жално и милно заплачеш
с душата изгаряна в пламък

тогава впрегни силна воля
света подчини на ума си
помни че си птица във полет
помни че след зимата пролет
ще дойде студа да разкъса

Кръвта народна

което трябва - ще се случи
което не - то никога не става
живот - озъбено зло куче -
се зъби в злополучната държава

отгоре политици тъпи
съсипват си народа с лакомия
а става всичко много скъпо
и щом глада голям настъпи
ви питам - ще търпим ли ние?

което трябва - ще се случи
което не - то няма как да стане
не давайте вампир да смуче
кръвта народна от кървящи рани!

Демон зъл

демон зъл духа разкъсва
нокти алени чертаят фигури красиви
артерии и вени той прекъсва
фонтани бликват като изворите живи

зъбите са остри и отровни
впиват се в сърцето нежно и любовно
и мускули тресат се в треска

ще бъда мъртъв до нощеска

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Върховете ледени

далече върховете ледени
оголват острите си зъби
от камъни и сняг отгледани
тежи им ориста им скръбна -

търпят те - брулени от вятъра -
извечни студ и светлина
гърдите сучат на земята
но дава ли им топлина?

тя - мащехата им - отгледа ги
да бъдат с пътниците зли
далече върховете ледени
забулени са във мъгли!

Милионен град

милионен град
толкова съдби
с вечните борби
за любов
за хляб

милионен град
и рай и ад
хиляди съдби
демонски зъби
забити
с адски глад

минават дните

милионен град
и стар и млад
живеят там
ни дом
ни храм
затвор капан
в тоз океан


милионен град
и рай и ад

Защо ли?

защо ли никой не разбира
какво към теб изпитвам
как ти душата ми раздираш
пак нежно и възпитано
и капе кръв - алени капки
и следват те ритъма
и хапеш плът - мънички хапки
зъбѝте в мен впити са!

Усмивката лисича

с усмивката лисича
и със тялото на фея
до мен едно момиче
със взора електричен
ме накара да запея

и заредиха се куплети
един след друг изтичаха
да я срещна за късмета
как разкъса тя сърцето
със зъбите си лисичи

Кама

В гърдите ми кама заби,
кръвта навсякъде изби,
заръфа после със зъби
и всичко свърши,
последен гърч и
вратът прекърши...

Пародии: D2 - Старите дни

Стари жени - зъболекарски ремикс


Аз те моля, разтвори зъби...
ти недей да плачеш, няма да боли,
от мойта стая бяла със безброй машинки
къде ще бягаш?

Бяла стая, във нея двамата...
Защо затвори бързо своите уста?
Защо света погледна с насЪлзени очи?
Лицето ти се сгърчИ, усмивката промених,
парите ти заличих.

И не искам вече да поглеждаш назад
в кабинета мой със безброй машинки,
върви при другите с ченета фалшиви;
мечтая лудо за стари жени...

Стоя спокойно с машинка във ръка...
Зъбът умира бързо и с него плаката.
Политам там при Касата...
Лицето ти се сгърчИ, усмивката помрачих,
зъбите ти заличих – моля те спри.

[припев]

Аз те моля, разтвори зъби,
Мечтая лудо...


[припев] 2x