Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Благодаря ви жени

благодаря ви жени:
колежки
другарки
любими
благодаря че ви има!

някоя щом ме ранѝ
и друга с топли длани
лекува мойте рани

няма болка непростима!

завалѝ ли сняг - сланѝ
във моята градина
и топят го добрини
от вас - жени любими!

благодаря ви жени
през дните студени
че бяхте до мене
ту бурни вълнѝ
ту пусти поля
гори проходими
дарихте крила
на моите рими

благодаря ви жени
благодаря че ви има!

Безсилен

но защо ли в душата ми мъка
простира сега пипала
нито крал съм аз
нито съм лъгал
защо ли в ума болка зла
като шило се е забила
и - ангел кървящ без крила -
днес се чувствам толкоз безсилен?

Творецът

творецът е затворник на ума си
нощите му - дълги
дните му са къси

творецът е заложник на труда си
героите му - ярки
сюжетите са пъзел

творецът е свободен като птица
душата му - крилата
творбите от сълзи са

Ангел си бил

- ангел си бил
ами че де са ти тогава крилата
- лош ме преби
и с нож ги отряза кърви ми душата

- божий си син
защо не покоси с мъст той ръката му
- той му е син
както всички останали на земята

- какво сега
щом не можеш високо горе да литнеш
- дай ми ръка
ще сея любов и по земята ще скитам

Парченце от пъзел

парченце от пъзел
което никъде не пасва
чужд съм на света
крилата са се сраснали
и не мога да летя

разпнат съм на кръста си
копнея твойта пазва
не всичките покръстени
душата са опазили
без да вкусят любовта

Слабост

край тебе чувствам слабост
не искам пак да бъда слаб
усещането грабва
по малко ме ограбва
то реже моите крила

край теб усещам сила
която пари като лед
и тя ме би убила
и би ме тя смразила
не бе ли твоето поле

На Хари 3 - Опорочен

В теб гори божествен пламък,
но ТЕ са го опорочили.
И сърцето ти е камък,
няма в него сили.

Бил Живота труден, гаден,
но знай, такъв е той за всеки.
Ти вървиш, за чувства гладен,
губиш си пътеката.

Бавно стича се кръвта ти,
и жизнената твоя сила.
Вехнат счупени крилата -
пътя, любовта, съдбата...

всичко са опорочили!

Под кожата

бавно бавно ти влизам под кожата
то си опира до можене
но какво от тебе искам какво целя
ти си ангел без крила
в теб е светло а навън е мрак
всеки мислиш че е враг
а си всъщност враг на теб самата
тъй жестока е Съдбата

Издърпвам стрела

издърпвам от колчана стрела
зареждам лъка си и стрелям
и чупят се с гръм огледала
нарязват крилете ми бели

Животът ми тъй кратък бе

на върха на планината съм
остава ми да полетя
и не зная аз дали е сън
пред мен царува чистота

на върха на планината съм
разпервам белите криле
и политам с шумен силен звън
все над огромното поле

на върха на планината бях
сега летя в това небе
откупих всеки земен грях
животът ми тъй кратък бе