Животът ми тъй кратък бе

на върха на планината съм
остава ми да полетя
и не зная аз дали е сън
пред мен царува чистота

на върха на планината съм
разпервам белите криле
и политам с шумен силен звън
все над огромното поле

на върха на планината бях
сега летя в това небе
откупих всеки земен грях
животът ми тъй кратък бе

От очите ти искрици...

от очите ти искрици
падат като дъжд навън
светят твоите зеници
като в ярък цветен сън
а пък хиляди звездици
пеят с чуден меден звън