Разходка в гората

сред дървета се разхождам
но покрива всичко здрачът
от разходката ми нощна
във която ме провожда
мракът - моят спътник мрачен

чувам птичи песни звучни
но не виждам аз певците
питам се и как се случи
в този студ ужасен - кучи -
из гората да се скитам

образ лунен през листата
ту прозира ту изчезва

сякаш в приказка краката
движат се и беж - нататък
към поляна многозвездна

и излизам на широко
дето вижда се небето
няма облаче наоколо
сводът грее отвисоко
спира сякаш и сърцето

тази хубост упоява
покорѐн събираш длани
за молитва и тогава
ти Вселената прославяш
че с любов в Нощта събра ни

Планината се издига

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина

върховете ѝ са бели
като женските гърди
а отгоре са се спрели
стадо светещи звезди

планината се издига
таз огромна планина
тя за мене е енигма
като тяло на жена

Животът ми тъй кратък бе

на върха на планината съм
остава ми да полетя
и не зная аз дали е сън
пред мен царува чистота

на върха на планината съм
разпервам белите криле
и политам с шумен силен звън
все над огромното поле

на върха на планината бях
сега летя в това небе
откупих всеки земен грях
животът ми тъй кратък бе

Капна от небе сълза

капна от небе сълза
и превърна се в роса
по листата жадни
тъй и ти сълзица бе
и от синьото небе
на земята падна

Без теб...

Каква неземна красота
сетивата ми опива!
Простор, Небе и Чистота,
те пред мене се разкриват!
Разтварям дробове и вдишвам...

Но това без теб е нищо!


Сега - на края на Света -
аз поглеждам Бог в очите!
Простор, Небе и Чистота,
Господи, вземи душите!
Мълчим.
Думите ни са излишни...

Без теб това е нищо!