Осми март - ЖЕНИ!

Дъщеря си, майка и сестра -
тъй красива,
толкова добра!
Ти Живота носиш и крепиш.
В меки устни
нежна страст кипи!

За теб се борим, страдаме и мрем.
За теб едничка - ти да си добре!

Ти Създаваш - раждаш - и в зори
в тебе пламък
ален пак гори!
И в очите грее светлина -
тъй прекрасна...
Вечната ЖЕНА!

Ослепял от светлина

Ослепял от светлина,
кървя от хилядите рани.
Оглушал от тишина,
протягам разранени длани.

И, запратен в тъмнина,
умирам в черните юдоли.
О, спаси ме - ти, Жена! -
от ада мой, горещо моля!

Сред всички сте една

от вас извира светлина
сега я виждам ясно
изпълнена сте с добрина
отива ви прекрасно

в очите огънят гори
с безкраен топъл пламък
и може той да покори
лъжец крадец измамник

даряват думите покой
и тиха нежна кротост
и всеки вътрешен двубой
решавате в живота

от вас извира тишина
сега усещам ясно
сред всички вие сте една
без вас ще е ужасно

Вървим през гората

вървим през гората
по хълма стръмен
струи светлината
съмва се

лъчите докосват
нежно лицата ни
тревите росни
милват нозете

вървим през гората
избухват чувства
струи светлината
утро е

Само лъч

лъч светлина се просмуква
в мрака
и тъмнината пропуква
и злото хуква
да бяга

само лъч е нужен
мрака да промуши

само лъч необходим е
светлина да има

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Не мислех, че мога

не мислех че мога
да чувствам отново
ни лед нито огън
ни сладка отрова
а вашата дрога
жени
с която готови
сме ний за войни
с която и Бога
забравяме в миг
защото сте вие
и мрак и светлик

но явно се случи
и ето че днес
във мен се отключи
нездрав интерес
към женския род
и ето получих
цел в моя живот
жена
звезда в небосвод
в деня светлина
в реката ми брод
която за мене
е огън и страст
и цяла вселена
заклевам се аз!

Твойто име е жена

твойто име е жена
а жена звучи ми гордо
във очите тишина
на последните акорди

твойто име е жена
а това е нещо свято
заблестяла в светлина
населяваш ти земята

твойто име е жена
а жена звучи красиво
нямаш никаква вина
че Природата загива

Името ти е жена

името ти е жена
плод в утробата си носиш
повод ставаш за война
и за хиляди въпроси

името ти е жена
и природата пробуждаш
в теб събираш светлина
и отдаваш я при нужда

името ти е жена
нов живот в света въвеждаш
в тези тежки времена
носиш вяра и надежда

Планината се издига

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина

върховете ѝ са бели
като женските гърди
а отгоре са се спрели
стадо светещи звезди

планината се издига
таз огромна планина
тя за мене е енигма
като тяло на жена

Най-светлия от празниците

на най-светлия от празниците
ангелската светлина огрява
и забравяме омразата
в името на Неговата слава

на най-чистия от празниците
милостта Му вечна ще измолим
и доброто ще запазим
става днес духът ни смел и волен

Рождество

Честито Рождество!
На твоето любимо същество
кажи, че го обичаш!
И любимото момче ти целуни,
прегърни пак скъпото момиче!

Честито Рождество!
Скандалите от всяко естество -
за тях днес място няма!
Любимото момиче погали,
момчета - бъдете мили само!

Честито Рождество!
Разтвори сърце за светлината!
Обич нека да гори в сърцата!

Дълбоко в тебе светят звезди

дълбоко във тебе светят звезди
през пръстите светлина се изцежда
каквото умът твой бистър роди
със нежност голяма ти го отглеждаш

 

На Хари 4 - Няма светлина

... а в стиховете твои няма светлина
отдавна е потънала във мрака
не пишеш за любимата жена
какво по дяволите чакаш

ти мислиш си че много си велик
и искаш да си популярен
да бъдеш може само че за миг
така е който е вулгарен

във стиховете твои няма топлина
напомнят камъни студени
те светят като пълната луна
но само нощем - сенки неми

За любов

Защо да пиша за любов, когато
е пълна с толкова неща земята...
Мрак и Светлина се борят,
между тях живеят хората,
ангели и демони,
вещици и монахини,
и минава неусетно времето
откакто били сме
във райските градини...
А вече навлизаме
в жестоките години
и все по-наблизо сме
до края на всичко!
Едно ни е спасението -
да обичаме!
Да обичаме -
и себе си, и ближните,
микробът и растението,
ний просто да обичаме!
Това ни е спасението!

И затова, другари мили,
заклевам ви с последни сили,
да обичате Човека и Природата,
както и Звездите в Небосвода ни!

На твойта светлина

на твойта светлина
и слънцето завижда
във тебе тишина
като вълна приижда
ти - прелестна жена
толкова много струваш
за теб водят война
и светът съществува

Ред и Хаос

Ти си Светлина във Мрака,
диша в теб безплътен Дракон!
Ти си Тишина във Вихър,
ти си огнен кръг от Стихове!

Ти си всичко - Ред и Хаос,
ти си здрасти, ти си чао!
Над ежедневната ни врява
ти сърцата покоряваш!

Поема за Злия Магьосник

На Ц.

Някога... не толкова отдавна
живеел магьосник могъщ.
Той с магия ужасно коварна
слънцето угасил и луната
и тъмно било изведнъж!

По земята забродили твари
от ада пръкнати същ.
А магьосникът бил господаря,
император, владетел и царя,
бог силен и вездесъщ!

В мрака обаче Тя се родила,
била Тя цяла в любов.
Тя блестяла и давала сила,
светлината Тя там възродила
под тъмен, черен покров.

Щом усетил я злият магьосник,
веднага я уловил.
Не искал Светлина Тя да носи,
да поражда опасни въпроси.
На място тайно я скрил.

Скрил я в тъмницата надълбоко,
където няма живот.
Наказание толкоз жестоко
за момиче добро, светлооко -
да гние в мрака само.

Но намерил се момък безстрашен,
желаещ да я спаси.
И пробол той магьосника мразен
със кинжала магичен и пазен
зад милиони врати.

От килията щом я извадил,
заронила горки сълзи.
Бил магьосникът този баща й
и направил го с цел да я пази...
"Ах, моля, ти го спаси..."

И поспрял този момък учуден,
не вярвал той на това.
Да спаси знаел магът е лудост,
докато дълго, тихо се чудил,
Тя казала тез слова:

"Ти покай се татко и светлика
върни на този народ!
Или дъщеря ти ще извика
Светлина и Буря огнелика
под черния небосвод!"

Щом видял я в белите одежди,
горчиво заплакал той...
Била вяра, любов и надежда,
и във ней Вечността се оглеждала
в очите й - звезден рой!

Върнал им слънцето и луната,
а лек му дарила Тя...
Момъкът разкрил пред ней душата,
свързвала ги здраво веч съдбата
била в нея Любовта.

Статуетка

Красива като статуетка,
изваяна от древен майстор.
Не си поредната кокетка,
цената си прекрасно знаеш!

Ти, бяла мраморна богиня,
въплътила вечна чистота.
На бъдните чада светиня,
и сама втечнена светлина!

Какво си ти за мен?

Какво си ти за мен?
Слънце в тъмния ден!
Звук в мъртва тишина!
В мрака лъч светлина!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Животът ми без теб е празен,
като обезцветена ваза,
като мъртъв сив площад,
като тих безлюден свят,
като обезводнена река
като обезкървена ръка...
като една голяма яма!
Животът ми без теб го няма!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!