Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Коледа на двама нови приятели

в очите ви виждам света
и бъдеще там ме очаква
че пълни са те с чистота
и няма и помен от Мрака

заселил се в мойта душа

желая ви сила и страст
да гоните своите цели
да бъде Съдбата добра
да бъдете силни и смели

и всичко да става от раз
с крилете си ангели бели
да пазят от злото и вас
с мъниците редом поели

макар и да пада нощта

очите ви още блестят
и бъдеще там ме очаква
и ражда се Новият свят
в останките жалки на Мрака!

Хищник

Искаш с мен да бъдеш?
Тръгвай си по пътя!
По-далече ти избягай...
По-далеч от Мрака!

Искаш с мен да бъдеш?
Избор не - присъда!
Даже ти не доближавай...
В мен гори жарава!

Да си с мене искаш?
Няма смисъл. Откажи се!
Ако дойдеш близко...
Ще те срещне хищник!

Само лъч

лъч светлина се просмуква
в мрака
и тъмнината пропуква
и злото хуква
да бяга

само лъч е нужен
мрака да промуши

само лъч необходим е
светлина да има

Свещица ярка

свещица ярка в мрака
ангел в черен ад
кралица чака сякаш
обич в тъмен свят!

сълзица нежна тиха
рониш - светъл цвят
в стотици силни стиха
прелест оживя!

лозници са ръцете
меки бели те
на жрицата сърцето
в теб тупти дете

кралица чака в мрака
обич в тъмен свят
свещица ярка сякаш
ангел в черен ад!

Душата излезе от гроба

душата излезе от гроба
заровен бях жив
ранен бях от завист и злоба
от долни лъжи

душата е вече свободна
под ярко небе
душата със рана прободна
лекувана бе

душата излезе от мрака
където живях
годините минаха
чаках
без обич без грях

Взора си нежен

взора си нежен в изгрева ален
си впила
с огнени мрежи той е запален
и силен

моята младост твоя е скъпа
вземи я
нови наслади в цвят ще напъпят
с магия

скоро ще дойде нашата среща
почакай
миг един в който ражда се нещо
от Мрака

Нямам кръв

Нямам кръв, имам плазма.
Аз съм пръв, Той го каза.

Без душа, имам тяло.
Аз руша вашто цяло.

Сто ръце, десет крака.
И сърце, спящо в мрака.

Нямам плът, имам кожа.
Моят път е безбожен!

По Meredith Brooks - I'm a bitch

ти ме гледаш сякаш

ангел съм отвътре
а не виждаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

вчера много плаках
сигурно това си зърнал
не усещаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

Чакам те

Чакам те. В Мрака си.
Рисувам кървави дракони.
Чакам те. Някоя.
И обич мъртва е знакът ни.

Чакам те. В Мрака си.
Детето първо проплака ни.
Чакам те. С млякото.
Смъртта по жътва нечакана...

Месечината

Луната в сребърна премяна,
като девойка е засмяна.
Любимия свой тя очаква
пред тежките двери на мрака!
Те сутринта ще се отворят,
през тях ще могат да говорят...
но никога не ще се срещнат,
това в света е много грешно!
Но въпреки това щастлива е,
и грее нощем месечината,
защото сутрин рано стига й
да поговори със любимия!

Дракон

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Питам се какво ли още чакам...
Щом расте със времето и Мракът?
Мракът, който ме обгръща,
сърцето стяга със вериги тежки.
Мракът, който ме превръща
във роб, и редом с робите човешки
губя свойта силна същност.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Колко дълго още аз ще чакам
да ме погребе вовеки Мракът?
Щом мога крилете да разперя
крилете си силни, могъщи,
земята изпод мен да трепери,
а Мракът от страх да се мръщи...
Кой смее със мен да се мери?

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Няма повече и миг да чакам
аз да ме погълне бавно Мракът!
Разпервам аз криле огромни,
и чупя всичките вериги тежки,
тъмницата остава само спомен,
изгаря Мрака от дъха ми жежки.

Летя в безбрежните простори.