Еликсира благ

няма смисъл да си спомням
всички хубави неща
болка носи ми огромна
уж изгаснала - пещта -

въглените парят жежки
и боли - боли - боли! -
тази мъка нечовешка
тя забива в мен игли

толкоз болка съм изпитал
в този грешен мой живот
искам само да опитам
еликсира благ - любов -

Дракон

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Питам се какво ли още чакам...
Щом расте със времето и Мракът?
Мракът, който ме обгръща,
сърцето стяга със вериги тежки.
Мракът, който ме превръща
във роб, и редом с робите човешки
губя свойта силна същност.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Колко дълго още аз ще чакам
да ме погребе вовеки Мракът?
Щом мога крилете да разперя
крилете си силни, могъщи,
земята изпод мен да трепери,
а Мракът от страх да се мръщи...
Кой смее със мен да се мери?

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Няма повече и миг да чакам
аз да ме погълне бавно Мракът!
Разпервам аз криле огромни,
и чупя всичките вериги тежки,
тъмницата остава само спомен,
изгаря Мрака от дъха ми жежки.

Летя в безбрежните простори.