Обичам ви човешки

Аз съм гол.
Дори и с дрехите.
Дори и със завивките.

Аз съм гол.
Блестят доспехите.
Искрят добри усмивките.

Аз съм гол.
Дори зад щори и пердета.
Дори зад зидове бетонни.

Аз съм гол.
Гори за хората сърцето.
Дори и никой да не помни.

Аз съм гол.
Зад всичките стени и вещи.

Аз съм гол.
И всичките обичам ви човешки!

Защо да се мразим?

защо да се мразим
ние всички сме хора
душите да пазим
на зло от затвора

да бъдем красиви
и отвън и отвътре
доброто е живо
дори да сме мъртви

защо да се мразим
ние всички сме грешни
душите прекрасни
да пазим човешки

Казън

Да обичаш богиня е казън.
Играе си тя с топки от плазма!
А планетите лесно прескача.
И черни дупки познава в здрача!

Да обичаш богиня е тежко.
Далеч е от проблеми човешки.
А животът ни нищо не значи.
Не среща вече трудни задачи.

Да обичаш богиня е болест.
Трябва само да се помолиш
да те пощади. Знай обаче -
и богините плачат!

Дракон

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Питам се какво ли още чакам...
Щом расте със времето и Мракът?
Мракът, който ме обгръща,
сърцето стяга със вериги тежки.
Мракът, който ме превръща
във роб, и редом с робите човешки
губя свойта силна същност.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Колко дълго още аз ще чакам
да ме погребе вовеки Мракът?
Щом мога крилете да разперя
крилете си силни, могъщи,
земята изпод мен да трепери,
а Мракът от страх да се мръщи...
Кой смее със мен да се мери?

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Няма повече и миг да чакам
аз да ме погълне бавно Мракът!
Разпервам аз криле огромни,
и чупя всичките вериги тежки,
тъмницата остава само спомен,
изгаря Мрака от дъха ми жежки.

Летя в безбрежните простори.