На Краси

гола воля срещу звяр ужасен
толкоз силен и опасен
и СВЯТ се той нарича

няма време - никога не стига
за урок или за книга
а времето изтича

дух - желязо! - срещу черен дракон
цар на огъня и мрака
- любимата обича -

няма време - часовникът тик-така
а налага се да чака
- но фактите се стичат -

гола воля срещу зъл противник
но той не се отказва
и става все по-ефективен
във кода щом нагазва

Ред и Хаос

Ти си Светлина във Мрака,
диша в теб безплътен Дракон!
Ти си Тишина във Вихър,
ти си огнен кръг от Стихове!

Ти си всичко - Ред и Хаос,
ти си здрасти, ти си чао!
Над ежедневната ни врява
ти сърцата покоряваш!

Дракон 2

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Завързан съм с вериги яки,
а огънят ми тлее в Мрака.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Не искам повече да чакам
да ме погълне - вечен - Мракът.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Разпервам аз криле могъщи,
политам над реки и къщи
веригите железни скършил...

и Царството на Мрака свърши.


Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.

Дракон

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Питам се какво ли още чакам...
Щом расте със времето и Мракът?
Мракът, който ме обгръща,
сърцето стяга със вериги тежки.
Мракът, който ме превръща
във роб, и редом с робите човешки
губя свойта силна същност.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Колко дълго още аз ще чакам
да ме погребе вовеки Мракът?
Щом мога крилете да разперя
крилете си силни, могъщи,
земята изпод мен да трепери,
а Мракът от страх да се мръщи...
Кой смее със мен да се мери?

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Няма повече и миг да чакам
аз да ме погълне бавно Мракът!
Разпервам аз криле огромни,
и чупя всичките вериги тежки,
тъмницата остава само спомен,
изгаря Мрака от дъха ми жежки.

Летя в безбрежните простори.