Братко по съдба

ах братко по съдба
животът е борба
и никой не печели

ти как не го разбра
че той не е игра
за твои лични цели

Дракон 2

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Завързан съм с вериги яки,
а огънят ми тлее в Мрака.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Не искам повече да чакам
да ме погълне - вечен - Мракът.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Разпервам аз криле могъщи,
политам над реки и къщи
веригите железни скършил...

и Царството на Мрака свърши.


Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.

Ще падне мрак

Искам да пиша силни слова,
слова, във които да дишат
утеха, надежда и радост,
но как мога да ги напиша?

Прикован съм със вериги,
на железен леден стол,
ръцете ми въжета стягат,
и на стола аз съм гол.

И студът пропива в мене,
в костите се утаява чак,
и изтича мойто време,
скоро, знам, ще падне мрак.

Скоро, знам, ще падне мрак,
и очите Тя ще ми затвори,
тогава кой ще помни как
години с него съм се борил...

Моментът

На Блага Димитрова


Изправен до стената,
за миг се ти оглеждаш
и виждаш синевата,
и тихичко нареждаш:

“За правдата живях,
за правдата аз днес умирам,
понякога грешах,
но верен път сега намирам.”

И изстрел … звук … и после край –
миг, в който всичко свършва,
кога живот и смърт, и ад и рай
в една се вечност свързват.

Блажен е този, който рано
напуска благ борбата,
и от зло в сърцето му набрано
освобождава го съдбата.

А ний – осъдените на живот –
за смърт велика недостойни,
позорно скрити и покрити в пот,
със страх в душите –
чакаме...

Но отдавна сме покойници.