Дървото е високо

По Блага Димитрова
"Превращения"

дървото е високо
до облаците сякаш стига
човекът е жесток и
превръща го веднага в книга

и в книгата му пише
"там имало дърво високо
но скоро си отишло
човек един жестоко..."

така ще продължава
и цикълът всевечен
все нещо ще пресява
потокът бързотечен

Вдъхновено от "Душа душа докосва"

Когато срещнах те за първи път
и взрях се във очите ти искрящи
разбрах, че може само твойта смърт
да спре огньовете във тях горящи.

Когато срещнах те за първи път
и устните ни във едно се сляха
разбрах, че неспособен е светът
да помрачи целувката ни плаха.

Вървяхме заедно по пътя общ
и всичко беше някак си магично
и през една безлунна, тъжна нощ
разбрах аз, че безумно те обичам.

Тогава взрях се в сините очи
с безмълвния въпрос на свойте устни
и с горест аз видях, че в тях личи -
не ме обичаш ти.

И ме напусна.

Моментът

На Блага Димитрова


Изправен до стената,
за миг се ти оглеждаш
и виждаш синевата,
и тихичко нареждаш:

“За правдата живях,
за правдата аз днес умирам,
понякога грешах,
но верен път сега намирам.”

И изстрел … звук … и после край –
миг, в който всичко свършва,
кога живот и смърт, и ад и рай
в една се вечност свързват.

Блажен е този, който рано
напуска благ борбата,
и от зло в сърцето му набрано
освобождава го съдбата.

А ний – осъдените на живот –
за смърт велика недостойни,
позорно скрити и покрити в пот,
със страх в душите –
чакаме...

Но отдавна сме покойници.