Любов разлистена

любов единствена
любов щастлива
бреза разлистена
сълза горчива

върни си спомена
върни искрите
прости погромите
прегръщай дните

любов загубена
любов кървяща
животът груб е бил
дърво не ражда

върни си огъня
върни съдбата
далеч е богът ти
но той е вятър

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Дървото е високо

По Блага Димитрова
"Превращения"

дървото е високо
до облаците сякаш стига
човекът е жесток и
превръща го веднага в книга

и в книгата му пише
"там имало дърво високо
но скоро си отишло
човек един жестоко..."

така ще продължава
и цикълът всевечен
все нещо ще пресява
потокът бързотечен

Дървото, старото дърво

дървото старото дърво
вече е изсъхнало
за другите е същество
мъртво и издъхнало

дървото старото дърво
е храна на червеи
въпрос по естество
неудобен и изнервящ

дървото старото дърво
проблем е на природата
защото няма вещество
от полза то за хората

Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!

Какво за тебе знача?

Какво за тебе знача?
Нищо!
Излишен съм.
Защо тогаз да плача?

И какво има да пиша,
написаното издиша -
няма общо помежду ни,
само думи, просто думи...
красиви и грозни,
понякога проза,
понякога стих...
Харесваш ги ти,
но думи неизменно,
като всичко тленно
и те ще изгният
по белите листове...
Душата ти чиста е,
от чист извор пие
заслужава тя награда,
докато си още млада
някой да я възпее -
в очите звездици греят,
като езера синеят,
а душата ти зрее
като пълно с плод дърво,
ти си чисто същество,
в океан от мръсотия,
във море от простотия,
като бисер си във мида...

Колко искам да те видя!

Пожелание

Ти, която с хладен разум
на сърцето поривите усмиряваш
както вълнолома - морските вълни...
не ти желая аз любов!

Ти, която с крепка вяра
на Лукавия лъжите побеждаваш
тъй както молитва - хорските сплетни...
не ти желая аз любов!

Не ти желая аз любов, защото
с любов е пълен този свят.
Желая ти в душата ти дървото,
което вярата у теб пося
да израсте и плод да носи,
защото отговор е любовта
на всичките въпроси.