Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!