Подай ми ръка

реката е мътна
- таз вечна река -
съдбата безпътна
ти носи тъга

реката тече си
- таз бърза река -
по нея е лесно
да плаваш така

когато те влачи
- таз хищна река -
сред всички палачи
подай ми ръка!

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Какво ни прави такива

какво ни прави такива
каквито сме всъщност
дали наш опит горчив ни
превръща
в учени и метачи
в жертви или в палачи...

какво животът значи?

ако търсите отговор
във този кратък стих
ще ви разочаровам
но личната ми теза
е че всеки иска
да е полезен
и с някой близък

По Ava Max - EveryTime I cry

щом заплачеш силна ставаш
на палачите прощаваш
щом се счупи в теб живеца
дама купа си в двореца

щом заплачеш си могъща
няма начин да си съща
щом прекършат в теб жената
пак си първа в необята

Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!

Има ли някакъв начин

Има ли някакъв начин
ти с мене да привикнеш,
видиш ли мойте палачи,
в душата щом надникнеш?
Има ли надежда малка
до тебе да проникна?
Няма ли да бъде жалко
никого
повече
никога да не обикнеш?