Няма срок

дух жесток в ума загнезден
ражда ток в небе беззвездно
хвърля Бог в дълбока бездна
няма срок за миг поезия...

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Звяр

из тъмните дебри на душата ми
се крие Звяр могъщ
понякога в сняг са запечатани
друг път вали отровен дъжд

в дълбоката пустош на душата ми
се крие Звяр жесток
резците раздирали са раните
на място дето търсех Бог

не знам дали доброто свети ви
но зная - Мрак пълзи
където ми тупти сърцето
Той рони кървави сълзи

Искам да те нацелувам

искам да те нацелувам
додето устните ти прокървят
може би така рискувам
целувките ми да те покорят

искам да те забавлявам
додето сълзи бликнат - цял поток! -
как ще можеш ти тогава
да мразиш хората света и Бог?

искам да ти дам душата
душата моя - светлина и мрак -
пък оплаквай си съдбата
защото тя ще ти покаже как!

Аз съм Бог

Аз съм Бог
ако заповедите престъпиш
с моя гняв жесток
ти излиза всичко много скъпо

Аз съм Бог
но не такъв какъвто си мислиш
милостив не
строг
и за жалост далеч не единствен

Аз съм Бог
но наричат ме парична валута
нямам аналог
по-безмилостен съм и от барута

Живеел някога един поет

живеел някога един поет

той виждал различно света

където другите виждали смет

той виждал дивна красота

където другите виждали смърт

той виждал нов живот

живеел той в прелестен кът

под звезден небосвод

за него бил целият свят

голям разперен лист

и колкото дълго живял

оставал си чист

той искал всичко околовръст

във стихове да претвори

и Бог с ужасната си мъст

осъдил него да гори

живее днес един поет

безсмъртен и велик

но не може той да спре

да пише и за миг

Звярът

Звярът пробуди се, звярът,
хиляди века прекарал
във дълбокия лед.
Жалките смъртни не могат
да го убият. Той Бог е
който жреца прокле!

Звярът пробуди се, звярът,
късно е вече за Вяра,
за спасение тук.
Жалките смъртни са слаби,
техният свят ще ограби -
бавно, тихо, без звук.

Син Божи

Син Божи днеска роди се
звезда яви се от изток
за греховете ни страда
разпънат на кръста
без да очаква награда
той стана безсмъртен

сега от рая ни гледа
и чака той ден последен
когато иде възмездие
на Съд деня страшен
описан в мойта поезия
с цел да ви уплаши

Син Божи днеска роди се
и нека прошка поискаме
от съществото най-чисто
греха ни измило
да вярваме но наистина
че Бог дава сила

На Върха на света

Намирам се на Върха на света
и мислите на Бог усещам,
и зная, че с безкрайна доброта
в Отвъдното ни Той посреща!

От бог жесток

пътят ми е път далечен
от бог жесток
от бог жестоко бях обречен

ходя - кървави краката
от бог суров
от бог сурово бях наказан

сам съм - винаги ще бъда
от бог свиреп
от бог свирепо бях осъден

но всеки ден без теб
е истинската ми присъда

Окото на Бог

Слънцето е Окото на Бог
който взира се във земята
той е така безкрайно жесток
някой път светкавици мята

а Небето му е синина
и постоянно се подува
белег тя е от една война
от Зората е съществувала

дупки малки - звездните игли -
от изстреляните стрелички
по снагата му не го боли
даже не усеща ги всички

Боли... боже, как боли!...

Боли... боже, как боли!...
забиват се игли нажежени
в мене...
Боли... боже, как боли!...
отровен дъжд вали и поражда
жажда...
Боли... боже, как боли!...
с теб двамата нали обещахме,
щяхме...
Боли... боже, как боли!...

Зарядно

Ти си моето зарядно,
винаги за ток си гладна.
Изпълваш ме
със мисли нови и желания.
Покълват в мен
стотици чувства и познания.

Когато заредиш ме с ток,
превръщам се веднага в БОГ!
Създавам аз
милион светове и народи.
Предавам част
от човешката своя природа.

Когато Ангел...

Когато Ангел те обича
душата своя той ти дава,
макар и демонско момиче
с горещи устни от жарава.

Когато Ангел те целува,
показва ти любов от Бога,
чиято обич съществува
от Първия безкраен Огън!

Когато Ангел те прегръща,
безкрай добро ти подарява...
Не иска нищо да му връщаш,
защото Светлина създава!

Когато Ангел те обича,
той всъщност благославя!

Случайност?

Случайност ли?
Не мисля!
Случайно ли вали?
Дали случайно
раждат се звезди?
Ти си с мен,
защото те поисках...
В очите твои - изгрев!
Такава те измислих,
но Бог те сътвори...
И нека всички мои листи
една любов да изгори!

Създателят

Чувствам се могъщ
мислите ми като дъжд
създават Вселени
хиляди Вселени
във всемира разпилени
в необятните пространства
моят разум мощен странства

Чувствам се велик
дъжд от мислите вали
чудно ми е що ли напоява
щом Взривът е моята поява?

Аз съм Разум чист и силен
Мой баща е Абсолютът.
Пред мойта мощ и твърдост
и пространството се чупи.

Да съм сила, да съм огън,
туй съдбата ми е отредила
но съм тъжен и самотен
та макар и със безкрайна сила.

Зная, зная, в самотата
ще създам подобие на мене
ще му влея свободата
да избира и да се променя

---

Твар презряна и лукава
как срамувам се от тебе
че те сътворих такава
и отгледах те от бебе

Шест еона цели сътворявах
аз един перфектен разум
той не трябваше да съгрешава
ти греха му в миг показа.

---

Направих го от завист, ТАТКО,
защото в мене ти не вля душа
ти направи ме една играчка
и каза ми наволя да греша.

Защото бях аз проста имитация
суров продукт, дефектна стока,
а кажи щом изтече пробацията
няма ли да ми изстискаш сока?


---


И да говорим, думи са излишни
няма смисъл да се ровим
в грешките предишни.
Вече са хората от мен отделни
не помагат ни скрижали
ни книгите свещени.

---

И пак самотен аз се рея
из пространствата всемирни
пак съм всемогъщ и силите владея
но започвам да се питам
за какво живея?

Войната

Две армии. Ледените и Огнените. Едно последно сражение. То ще се състои днес, след броени минути. Всяка армия си има Водач. Военачалникът на Огнените призовава своите отвъдни богове на огнената стихия, а Военачалничката на Ледените забива ръце в снеговете на планината и зарежда от нея студеното си сърце.
Битката ще се води на едно равно поле, покрито със зелена трева и цъфнали храсти.
Двете армии се строяват и всичко притихва. Единственият звук е полюшването на тревите и храстите. Изведнъж пропява птичка.
Един път.
Два пъти.
Три пъти.
Рогът на Огнените, изкован в недрата на вулкана Етна, прогърмява над двете армии.
Следват го спиращите сърцето удари на ледените барабани.
Войните се втурват едни към други като стадо озверели бикове. Плът се среща с плът. Огнените вълни се блъскат в ледниците и наоколо захвърчават хиляди искри. Те изгарят всичко по пътя си като нажежена лава, тревата и храстите пламват като клечки, а наоколо се носи мирис на изгоряло. Постепенно устремът им е прекъснат от непоклатимите редици на Ледените, които ги спират и отблъскват като разпенени вълни при прибой. Рогът на Огнените прогърмява пак и те се хвърлят като огнени урагани срещу враговете си.
Битката се води с променлив успех вече около час. Нито една от страните не взема надмощие. Време е водачите да се включат.
Военачалникът се обгръща в огън, протяга ръце напред и след миг държи две плазмени кълба в ръцете си. Насочва ги към полесражението и от тях изригват стотици мълнии, които косят Ледените като презрели житни класове. Замирисва на озон.
Военачалничката също се окопитва и вдига ръце над главата си. В същия момент от планината се отделят хиляди ледени остриета и се забиват в телата на огнените, разкъсвайки ги като хищни зверове и гасейки жизнената им сила. Барабани отново загърмяват и изведнъж от небето се посипват ледени камъни, падащи над Огнените и смазващи ги. Редиците им намаляват.
Военачалничката, осъзнала, че времето й изтича, вдига поглед към небето и оттам задухват ледени ветрове, натрупват се градоносни облаци, а температурите падат с десетки градуси. Студът вече е осезаем.
По всичко личи, че Огнените ще изгубят битката. Тогава Военачалникът се решава на един драстичен и смел ход, който може да му осигури победата.
Той вдига ръце и се издига в небето, шептейки молитви към боговете си. Тогава, малко преди последният Огнен да угасне, стотици метеори прорязват облаците и се стоварват върху Ледените като дъжд. Огромните огнени кълба се разбиват в земята, правейки гигантски кратери.
Скоро на бойното поле не е останал никой, освен двамата Водачи.
Предстои най-тежкото. Двамата Военачалници се обвиват в защитни сфери и започват да се изтощават с плазмени кълба. След няколко минути разбират, че това няма ефект, затова насочват един към друг ледена и огнена вълна. Двете вълни се сблъскват и неутрализират.
Минава още час и тогава Военачалника разбира какво трябва да направи. Той черпи силата си от Боговете, а тя - от земята, значи за да я победи, той трябва да изгори ВСИЧКО.
Тогава Огнения забива ръце в земята и започва да топи всичко, докато стигне до земното ядро. Ледената просто стои и гледа безучастно. Огънят в недрата на земята е по-силен от всеки лед. Скоро всички вулкани изригват и Военачалничката губи силата си.
Тя затваря очи с последни стонове, а Огнения се надвесва над нея и казва: Бих те! След това един силен глас разцепва тишината:
- Деца, прибирайте се вече, време е за сън.

Сара

- И си готов на всичко за тази жена? - Дяволът гледаше човека лукаво.
- Да. - каза той решително.
- Нали знаеш, че само едно нещо ме интересува?
- Знам, искаш безсмъртната ми душа да гори вечно в ада...
- О, не, не... съвсем не... твоята. - Дяволът се усмихна, показвайки два реда червени зъби. - Тази на дъщеря ти.
- Но аз нямам...
- Засега не, но ще имаш.
- Но аз... от кого...
- Времето ти изтича! Имаш пет секунди да решиш! - или тя умира от рак, или вземам душата на дъщеря ти.

Човекът се замисли. Той обичаше Сара, но Дяволът искаше твърде много в замяна. Тя не му беше никаква. Имаше си семейство, деца. Живееше много далеч. За болестта й бе научил от общи познати. Струваше ли си? Тогава си припомни какво беше направила тя за него. Как го беше изслушвала когато на никой не му пукаше. Как правеше нощите на будуване поносими и дори приятни. Как му позволи да я докосва, въпреки че не чувстваше нищо, само и само за да се чувства той по-добре. Цялото им приятелство мина пред очите му и той се реши.
- Съгласен съм. Вземи душата на първата ми рожба.

***

- Сара, не плачи! Сега тя е на по-хубаво място. - излъга той, но жената се бе надвесила над трупчето на детето и ридаеше. 
- Тази сутрин излезе без да й кажа, че я обичам.
- Тя знаеше колко много я обичаш. Обичаме.
- Може би наистина е на по-добро място.
- Виж, нали не вярваме в тези неща?
- Не, не. Има логика. Когато бях изгубила всякаква надежда, сякаш някакво чудо ме спаси и... - Сара говореше, а той се опитваше да заглуши гласа, който му крещеше да й каже. Накрая не издържа.
- Сара, детето ни е в ада. Размених душата му за живота ти.
- Как...во?
- Виж, аз изобщо не предполагах, че може да се стигне до тук. Просто исках да те спася.
- Ти кучи... - Сара започна да го удря, а той е прегърна и тя заплака още по-силно в прегръдките му. - Детенцето ми... мъничкото ми...
- Ще го оправя. Всичко ще оправя. - каза той, милвайки я по косата. - Ще направя друга размяна.
- Ако не го направиш, по-хубаво не се връщай никога.

***

- Изненадан съм да те видя отново тук, Човеко! - излъга Дяволът.
- Знаеш защо съм тук! Ти ме измами!
- Не. Аз ти предложих сделка. Всяка сделка си има последствия.
- Върни дъщеря ни, или поне спаси душата й.
- Не мога да я върна. - Дяволът стана и се приближи към човека. - Никой няма такава сила, освен онзи горе. Но той не се среща с вас и не прави сделки. Затова - всички - идвате - при - мен. Ще ти дам безплатен съвет, и много прост - излъжи.
- Не, аз никога не съм я лъгал.
- Значи е крайно време да започнеш.

Човекът се поколеба.

- Хайде де, кажи й, че си продал душата си за да може дъщеря ви да иде в рая и тя може да ти прости и да си имате друго дете.
- Не мога.
- Помисли за алтернативата - тя да те намрази до края на живота ти и двамата да сте сами.
- Вземи душата ми.
- Твоята душа не ме интересува, виж - тази на Сара...
- Не! Така да бъде, ще приема последиците на избора си като мъж.

***

- Спаси ли я? - Сара още имаше сълзи в очите.
- Добър ден и на теб. Няма да те лъжа. Не я спасих.
- Защо?
- Той поиска твоята душа.
- И ти не му я даде! Глупак! Мразя те мразя те мразя те!
- Сара, направих грешка. Причиних ти повече болка, но намеренията ми бяха...
- Не ми пука за намеренията ти. Махай се.

Последното беше изречено с хладина, която той не беше чувствал у нея. Вече знаеше, че всичко помежду им бе свършено. 

Човекът, който искаше всичко

Човекът стоеше пред Дявола и устояваше на нечовешкия му поглед.
- Браво, Човеко! Малцина ме гледат като равен... За това имаш моето уважение. Но... - дяволът направи неопределен жест с косматата си ръка - все още не ми е ясно защо ме повика.
- Просто е. Искам всичко.
- Моля? - дяволът повдигна рунтавите си вежди. - Кое всичко?
- Искам цялата болка, удоволствие, страдание, омраза и любов - от началото на Вселената до самия й край. Искам да се раждам и умирам милиарди пъти, да съм долен и велик. Всичко.
- Интересно. Никой досега не е искал нещо подобно. Не искаш ли просто пари и слава? Това е по-лесно за изпълнение? Няколко милиончета? - Дяволът се ухили мазно.
- Не, вече ти казах какво искам. А в замяна - можеш да вземеш душата ми. Завинаги.
- Да речем, че мога да ти дам това, което искаш. Мога ли да попитам... защо? Нима един живот не ти стига? Живял си... ммм, бих казал... бурно.
- Виж, Лу, ти не си ми психоаналитик, че да ти обяснявам мотивите си. Съгласен ли си или не?
- Не. Не мога да ти дам това. Има само един, който може да ти го даде.

***

- Ммм, чудесен, праведен човек! Нито едно нарушение на Заповедите. Страхотно, за теб е запазено най-хубавото място!
- Виж, Свети Петре, искам да говоря с Бог!
- Моля? - Свети Петър си свали очилата и погледна Човека с израз на върховно учудване. - Но защо ти е? Ти си на най-хубавото място във Вселената, ти имаш...
- Не ме интересуват рая и ада. Да не си губим взимно времето, телепортирай ме при Бог.

***

- Здравей, Човеко!
- Ти, разбира се, като всевиждащ и всезнаещ си наясно защо съм тук, нали, Господи?
- Да. Разбира се.
- Е, ще го получа ли?
- Ти си живял 60 години, започнал си да работиш от 10, изучил си 5 занаята, бил си моряк, учител, дърводелец, скотовъд... женил си се 3 пъти и имаш 8 деца и 15 внуци. За всеки друг това би бил добре изживян живот. Не мислиш ли, че заслужаваш почивка? Тук до края на вечно...
- Господи, ти си ме създал. Създал си всички ни. Но с мен си сбъркал. Дал си ми нещо повече. Нещо, което... - човекът се задави и започна да плаче - ... ти не можеш да разбереш, защото гените са променили и усложнили. Ти си дал на хората желания, страсти, мъдрост. На мен си дал само ЖАЖДА. А тази жажда ме убива, защото не мога да я утоля. 
- Нека ти кажа нещо, сине! Да, ти си мой син. Първият ми син, плът от плътта ми, беше Иисус и той умря за греховете на хората. Да, той страда много и изкупи греховете ви. Но вие не се поучихте. Не си единствен, сине мой. Мнозина споделят участта ти.
- Моля те, Господи. Утоли тази жажда!
- Не мога, сине! Ти трябва да се научиш да живееш с нея... До края на вечността. Сега се събуди.

***

- О, слава богу, събуди се! Скъпи, ти беше в кома от дни! Жаден ли си?
- Да, дай ми... всъщност, знаеш ли какво? Може да почака. Нека просто помълчим. Хвани ме за ръка.

Десети ден кърви небето

Десети ден кърви небето вече,
Бог от нас отдавна се отрече...
пресъхнали са коритата на реките
не дават плод нивята,
безплодни са жените,
не раждат кравите, овцете,
а нивите ссухрени изгарят.

Десети ден кърви небето вече,
но ще слезе Ангел с Огнен меч и
ще въздаде кому каквото трябва:
на бедни - хляба,
от богатите ще вземе
и ще ги запрати във котли горящи,
и нивята ще са весели, цъфтящи!

Десети ден кърви небето вече
а утре е на Съд деня последен,
тъй отдавна наш пророк предрече
нека спи спокойно всеки беден.