Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Толкова много жени

Толкова много жени!
А нито една не е твоя.
В тебе се водят войни -
жестоки и тежки двубои.

Кой ли така наранѝ
сърцето ти нежно и тихо?
Паднаха тежки слани -
безбройни слова ги родиха.

Толкова много жени!
И всички живеят на листи.
Режат те остри винѝ.
Душата обаче е чиста...

Кой ли така те прокле -
да бъдеш самичък в затвора?
Трудно летиш без криле
и лесно те хваща умора...

Толкова много жени,
изпълващи с хубост живота.
Тъне духът в съсипнѝ -
докрай ли ще бъдеш самотен?

Многоточия

нещо в мен се променя
раснат листи зелени
в моите слепоочия
дългите многоточия
раждат днес изречения
нещо в мен се променя

На живота

на живота страниците леки
прелиствам бавно днес
в кръстопъти сливат се пътеки
разглеждам с интерес

колко пъти грешен път избирах
се вижда ясно тук
колко пъти в мрак и студ умирах
отказал да съм друг

на съдбата цъфналите листи
красиви са сега
и в очите сълзите са чисти
от болка и тъга

на живота страниците тежки
прелиствам бавно днес
и понесъл собствените грешки
ще спя добре нощес

Нека музика ума пречисти

нека музика ума пречисти
заговарят тези бели листи
и се раждат хиляди мъниста

думите пред мен подскачат
знам какво те всички значат
те: спасители - палачи

всички чувства те предават
нищо скрито не остава
в мен избухва вряла лава

хич не мисля просто пиша
правя го тъй както дишам
коментарът е излишен

нека музика ума разтвори
тя душѝ спасява от затвора
музиката е за мен простора!

Всичко е черно

всичко е черно всичко е сиво
не зарежда любимата музика
няма във мене чувство красиво
и далече избягаха музите

губи се пламът чезне искрата
без надежда се скитам по листите
вехнат без сили спят сетивата
и ще дойде той - краят ми - близо е

Сега когато те няма

Сега, когато те няма,
макар и за малко,
тъгата ми е голяма
и мисля си: Жалко!
И да викам искам,
а устата ми е няма...
С тази химикалка
кръвта си плисвам
по белите листи -
чисти
като душата ти само!

Случайност?

Случайност ли?
Не мисля!
Случайно ли вали?
Дали случайно
раждат се звезди?
Ти си с мен,
защото те поисках...
В очите твои - изгрев!
Такава те измислих,
но Бог те сътвори...
И нека всички мои листи
една любов да изгори!