От любов и родина

мракът бавно обгръща ни
душите после и къщите
не не ми говорете
вижте хора - прегръщат се -
различни уж но са същите
обич иска сърцето!

крачат бързо войниците
и ронят майки сълзите си
но това ще премине
вижте хора - събуждат се
че по е силна тя - нуждата -
от любов и родина!

Погледни в очите

погледни в очите
там ще видиш мрак
няма ги сълзѝте
чувството умря

погледни в очите
там ще видиш смърт
тръгвай без да питаш
хващай своя път

погледни в очите
там ще видиш тлен
пламъкът убит е
черен - всеки ден!

Муза

Какво от мене искаш, Музо!
Бъди проклета!
Умът ми да контузиш? Давай!
Счупи сърцето!

Ти шепнеш ми за слава...
И даже викаш!
Какво от мене искаш, Музо!
Сълзѝте бликат!

За кеф ме обладаваш...
Лежиш в куплети.
Хранѝ ме със илюзии? Давай!
Бъди проклета!

Планини

планини високи с назъбени била
снегове жестоки и бури и мъгла

там живеят волно и реят се орли
и гнездят на голите ледени скали

върховете остри проболи свода син
карат всеки облак да рони с плач сълзѝ

планини огромни - те вечни са били -
снеговете помнят сред бури и мъгли

По реката

по реката вървѝ по реката
със сълзѝте кървѝ тя горката
по реката ходѝ по реката
но пазѝ от водите душата си

по реката гора е разлистена
събудѝ се - зора свети чиста
по реката треви зеленеят
а реката кървѝ - слънце грее!

На живота

на живота страниците леки
прелиствам бавно днес
в кръстопъти сливат се пътеки
разглеждам с интерес

колко пъти грешен път избирах
се вижда ясно тук
колко пъти в мрак и студ умирах
отказал да съм друг

на съдбата цъфналите листи
красиви са сега
и в очите сълзите са чисти
от болка и тъга

на живота страниците тежки
прелиствам бавно днес
и понесъл собствените грешки
ще спя добре нощес

За тебе копнея

За тебе копнея -
безплътна богиньо!
Ликът ти мил грее
над мойте градини -
широки...

За тебе копнея -
красиво момиче
и сълзите лея,
че думи изричаш -
жестоки...

че думи изричаш -
думи съдбовни:
- Не ще те обичам!

Няма виновни!

Душата ми

душата ми мракът оплита
из ада самотна се скита
страдае
а пътят с надежда пропит е
изгарят по него сълзѝте
блуждае
с горчива отрова опѝта
тя няма кого да попита
за рая

Всемирната мъка

на гърдите ми звяр тежък лежи
в душата - всемирната мъка -
и защо ли тъй животът тежи
защо ли са дните ми пъкъл?

от очите текат горки сълзи
кога ли ще свърши тъгата
към сърцето ми отрова пълзи
защо е тъй лоша съдбата!

Жив ли съм?

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Такава панорама пред очите!
Бог създал я е, безсмъртния...
И гледам я, и парят чак сълзѝте!

Жив ли съм, или съм мъртъв?
Дали ангел пренесъл ме е в рая
и очите виждат първи
божествената хубост на безкрая!?

Жив ли съм, или съм мъртъв?

Тъмница

в черна тъмница окован
тлея сам
без да знам
тази присъда защо е
кървави сълзите мои
сеят смърт
моят път
вечно далеч е от светът

Бившите любови

снощи танцувах до късно
танцувах аз на гроба
на бившите любови

снощи ми беше весело
и пеех на песните
на обичи есенни

снощи сънувах звездите
изцеждах отровата
на бившите любови

(течеше със сълзѝте)

остана надеждата

Любовта ще спаси света

"Любовта света ще спаси!",
казал е някога някой.
Да, но колко много сълзи
всеки от нас е изплакал?

"Любовта света ще спаси!",
може би вярно това е.

Но Смъртта усърдно коси...
Някъде майка ридае!

Живея при роднини

Боже, помогни ми!
Да, живея при роднини,
но това тежи ми -
чувствам се излишна,

затова ти пиша:
искам да съм личност
волна и свободна,
способна да обича!
Добра и благородна,
всеки ден различна!
Боже, чуй молбите!
Боже, виж сълзите!
Нека съм полезна,
не във мрак да чезна!

Момиче сълзите ти капят

момиче сълзите ти капят
подобно снежинки се стапят
защо си тъй тъжна и плачеш
за някого всичко ти значиш

Листата окапват

Листата окапват,
сезонът залязва.
Сълзите се стапят...

Защо ми отказа?


И всичко тъмнее,
и вече е зима!
А раната зее...

Така нарани ме!

Ти си Светлина

Ти си Светлина,
в очите ти греят
лъчите и зреят
звездите!

Носиш Топлина,
в ръцете - жарава,
сърцето е лава,
искри то!

Чувствам Тишина
когато те зърна,
а щом те прегърна,
текват сълзите...

В главата ми блъскат се

В главата ми блъскат се думи
на чуждия руски език

и сякаш подръпнати струни -
мелодия в мене пълзи...
от песните чутите звуци
пораждат в сърцето сълзи...
а в мене тъй тихо скрибуцат
тез думи на руски език!


~~~


В главата ми блъскат се думи
на чуждия руски език
и сякаш подръпнати струни -
мелодия в мене пълзи...
от песните звуците чути
пораждат в сърцето сълзи...
През миналите в плач минути
очите капят - две лози.

Влюбвах се, разлюбвах

Влюбвах се разлюбвах
пак и пак
Бавно се погубвах
в ден и в мрак
В тебе се изгубвах
няма как

Няма как без теб да бъда
ти си милост и присъда
ти си сила ти си слабост
ти си ред и ти си хаос

Влюбвах се разлюбвах
упорито
Бавно се погубвах
със сълзите
В тебе се изгубвах
аз в нощите

Аз в нощите те сънувах
и тогава с теб общувах
щом тебе нямаше те в дните
и болка свиваше гърдите

Елфска целувка

Ела нощес във елфски лес
и ме чакай под елата
ще дойде час във който аз
ще се появя в позлата

златни ще са моите коси
златни ще са и очите
Ти Единственият ако си
ще изпиеш в миг сълзите

и ще усетиш любовта
на елфската целувка
и сребърната чистота
на моите милувки